 |
Театрална Трупа "Три-Четири!" Нашия форум с нашите мисли, нашите идеи и просто с нас....
|
| View previous topic :: View next topic |
| Author |
Message |
Ina Запален форумер


Joined: 29 Jan 2007 Posts: 1150
|
Posted: Fri Jan 25, 2008 11:04 am Post subject: Глисо - разказ |
|
|
Г Л И С О
Един разказ без логика в препинателните знаци... !!
Един разказ без Логична логика в СамоНареждащитеСеДуми...
Един разказ за себе си през себе си и СамоЗаСебе си...
Един разказ... Форумен... ОТ всички... ПРЕЗ всички... НА всички... и ЗА всички...
Пълна фантасмагория от три думи…
I част
Имало едно време... един кривоглед Глистосер... с дом на Нулата... който бил много по-малко от всичко... но все пак... не бил сам, както привидно изглеждало... а всъщност бил... с целия свят... Той си помислил, че е закъснял за представлението на собствения си живот... но се оказало... , че тепърва започвало... А публиката му бурно го аплодирала...
И тогава дошло времето, за да покаже себе си... такъв, какъвто е, в съществото си, пред този свят ... и не само... страхувайки се от провал, но пък... поел риска, защото му писнало от текущата безумна реалност, която сякаш му е секнала дъха…
По едно време обаче... ми се строши фотоапарата!!! Мамка му! така де... Като из невиделица от Нищото се задало едно странно умозаключение:
... Трябвало да направи нещо Страшно Велико...
... в което нямало нищо странно, защото... той бил ВЕЛИК... и странен, но... всичко било наред...
Но там далече, където се бил забравил, нещо му харесвало... лично или социално, нямало значение, важното - той Не Знаел... За това бил чист пред себе си... съвсем, съвсем непокътнат... Казал на публиката:
- Някой да не ме е забелязал...
- Имайте ми доверие...
А всъщност... Казала публиката... Но той не чул... Така бил свикнал... Само на едно... И все пак... появило се вдъхновението... Петя ... или Иван? Да промени себе си...
... Опа, стана каша, стой…
В резултат на което...
... Умрях от смях...
Защото просто осъзнал... Колко е глупаво! Да бъде Петя или да бъде Иван... Осъзнал просто, защото нямал друг избор... Мъж или жена да бъде???!!! ...
ТОЙ ВЗЕЛ РЕШЕНИЕТО! И просто БИЛ. На живота си!!! Отгоре!!!
Съвсем се шашнал... Двата му ангела - черния и белия, се сдушкали, спорели, без да го слушат!!!
... Спрех, ти си... редуваме с асоциациите...
... Е добре - една ти, една аз.
... Айде сега си ти, върни един пост назад да видим за кво са спорели ангелите...
За коледните лампички...
Айде -е -е ... За лампичките...
Зациклиха... Той забил яко...
“Опа, грешка... Мене ме нема у целата схема... “ - осъзнал ГРЕШКАТА си... на другия ден... “Да не е късно...” - помислил си той... “Абе, к-во ше му мисля... Животът е пред мен... И без това вече ми е трудно да хвана смисъла на живота, поне да се осера докрай ... “
“Прости Петя, спестявам постове...” си помислил човек от публиката...
“Глистосер, кефиш ме!...”
И затворил страницата...
II част
И отворил нова страница...
Бил спокоен и чист... Свежа студена зима... Ден Първи... Но му било топло... само той знаел... И чисто... Наоколо... Знаел... Обичал... Чувствал... Както никога досега... Първата му мисъл била:... “Какво бях аз?... ??? ...В какво се превърнах!..”, огледал се около себе си с цялата си любов и видял, че всичко е... изцяло и само... в него самия... Любов и омраза... Всъщност било... А дали...
- Ви загубих дирите?... - човек от публиката*;
- Не си... Ние сме с теб... - казала публиката;
- А дали има смислен извод на тоз въпрос... Дали е всичко поуст?..
- На кой?
Той бил силен...
Да... Проветряваме... Лека...
Хрумнало му, че може и иначе да пробие стената... Замисли се как точно, но не беше сигурен... Никога не беше... Хм... НЕ МУ БИЛО ЛЕСНО!!!!!!... да забрави досегашните си възгледи и се замислил дали да се преоткрие... по нов начин... докато изучава пътищата, по които никога, не беше се осмелил да минава без борба... Беше много гладен... Ядеше му е кренвиршка... Не за храна обаче мислеше... Мислеше за себе си... Какво търсеше?... Какво искаше?... От какво се боеше?... Щеше ли да успее… Вече нямаше значение, защото знаеше, че може…
По пътя си срещнал... Своя любим сън... Нежна синя магия... Спомнил си всичко... И вече знаел от какво има нужда, но не споделил с никого, за да не разваля магията... Само той знаел... И вече знаел… Научил, обаче, че може и сам, съвсем сам да научава, за да разчита на себе си... Всичко било в него, трябвало обаче да го намери и за това трябвало да продължи пътя си... САМ ДА ГО ИЗВЪРВИ… Сам със себе си... Крачка по крачка се отдалечава... Време е да тръгва... Защото хората не се нуждаят от него, а от неговото отсъствие... И той продължава да върви... Напред... Към хоризонта... Сам със сянката си... С тъмната, всепоглъщаща сянка на своята душа...
Заболяло го гърлото и пил ефизол Не - трахизан и чай! А медът е сладък, когато по малко... Иначе чак нагарча, когато го вкусваш... Действа разхлабващо и се пръскаш от смях...
Той знаел, че смехът е здраве, но... не на всичко можеш да се смееш... и не с всеки, защото... кога си щастлив и кога нещастен... Това зависи само от теб, защото ти си този... и не само от теб... който случва нещата... Не можел да помогне на целия свят, а така искал... Защото светът е винаги в някаква ситуация, в която има много хора... Жив организъм... Всеки си е всеки и най-важен за себе си...
... Дид, нема ли да идеш...
... Аз едновременно...
... Каквото и да значи това... /това бяха мислите на героя /
Ще се разбере... Как? Вярно? Грешно? Кой кого ще разбере... Кой възприема като другия...
... Нищо не разбрах!
... Има време за всичко
... И за нищо не стига...
... Абе... Къде отиде времето?!
... В безвремието...
... Кога се забавя времето?... /това са мисли на героя, че съвсем го забрайхме /, какво прави там...
... Търси се? Нулира се... и се катери по нулата...
ТОВА БИЛО РЕШЕНИЕТО! За сега толкова, че главата му изпушила... Какво е научил… Какво е усъзнал…
Леле, че Гарга на изображението... Всъщност, кво е това, Иване...
"ВСЕКИ ОТ НАС Е СЪЗДАТЕЛ В СТЕПЕНТА НА УСЕЩАНЕТО СИ ЗА ТАКЪВ!" От Коци…
... Да се създадеш създател... Логично... Лудоста е вид логика...
... Знаем...
... Всеки със своята лудост...
... Знаем...
... И какво от това?
... За всеки - всичко каквото си поиска...
Какво иска публиката? Какво иска героя?...
Какво значение има?.. Той бил на сцената и публиката го гледала с очакване, защото ТОЙ бил на сцената... На поканите пишело: Публиката е благосклонна априори, в изкуството тя на първо място търси идентификация... Последвалата й реакция идва не от лошото й намерение, а от преминалата игра и спектакъла...
Ехееееей, три думииии... /каза Петя/ Петя била човек от публиката...
Абе, търси се подобие... Абе, добре, обаче... " : .... " ???., , "-// Кво беше казала Тити? Въздух в ушите и ветър в главата, обратното, де!
...И прах под краката...
... И дим да те няма...
... Бързоходните обувки...
... НОВИТЕ дрехи на царя...
... Шапка невидимка... публиката остава на сухо...
... Има въображение...
... С незадоволените си очаквания да им е интересно...
Сцената била празна, но станало още по-интересно, защото всичко е субективно... Оказало се, че на сцената през цялото време... някои май си пишели лични съобщения и другите зациклили... те си имали своите спектакли... Оказало се, че това не било зала, нито сцена... Всичко било в главата на всеки... Който където се чувствал...
КРАЙ…
Хм... За кого...
Мхм... И на какво?
И защо толкова скоро?...
... А дали!?...
III част
Пак нова страница???
Да, пак нова!
Този път с различно начало... Начало на НАЧАЛОТО... Може би било Началото на КРАЯ!...
Ма ай да се разбереме - почваме ли, свършваме ли...
А и да не се разбере, да не чакаме, а да случваме...
НАЧАЛО-КРАЙ
Отворени усти, много тела, умора. Край... и пак отначало... Все прераждане....... Все нова страница... Развитие или застой... Цикъл или поток... За това мислел главния герой… докато Дървото не го дръннало с един от мнoгoто си плодове. А! Червена ябълка!... “Да си отхапя ли... “ – отхапал и видял един тлъст червей, който се усмихвал с шизофренна озъбка и добродушно изражение... Нашият герой погледнал червея и се зачудил.... И червея се зачудил... Гледал и не знаел... Това не било ябълка, а главата на героя! С мънички трапчинки... "Гнуус" - казал си червеят и се скрил отново в ябълката?
“А новата страница?” - си казал героят… Нова страница... Ябълка...Имало нещо общо, но той не знаел какво. Къде беше сгрешил... Нова страница... Грешка... Ябълка... Нова страница...???!!!... Нова... Нов... Старата на нов глас, барабар с правописните грешки... И червейчето...
... И к'во общо има ябълката? - си казал героят…
... Но къде е действието...!?
... В самите нас... Нека се обединим...=0) Нека покажем силата си заедно... Да сме уверени... Да бъдем едно цяло...... Прегърнете се... Усетете силата си заедно... Използвайте я..
МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ… ??????!!!
Това били гласовете на всички червейчета в ябълката...
И публиката нищо не разбрала от тоя монолог с ябълката и тръгнала да си излиза от залата с мисълта за изгубеното ВРЕМЕ, което НЯМА да се върне...
И точно в този момент... тя застинала намясто, обърнала се и... не могла да повярва, защото...
ТЯ БИЛА НА СОБСТВЕНОТО СИ ПРЕДСТАВЛЕНИЕ...
И се отчаяла от себе си... На никой не му е лесно да се приеме, когато се види отстрани… Така реагирала първоначално и публиката, но после... НАМЕРИЛА ТРЕТАТА ВЪЗМОЖНОСТ...
Да бъде част от всичко, за да може да бъде и част от себе си...
Та продължавал спектакълът... Сцената била претрупана от декор, но това няма значение, защото важна е не сцената, а това, което се случва на нея… “И какво е то?” - запитал се Глистосера и не могъл да си отговори, а и нямало нужда да се мъчи. Но пък си казал: "Да, да, да, да, това не е шега..." - и се гръманал… Ама с халосни патрони… И се чуло: "Знам, че другите момчета нямат бански на лалета..."
ТРИ ДУМИ ве, Гаврош! Elektra
Еееееее, мааааааааааааалко повече са от 3....
"Да, да, да..." Да се върнем на разказа!...
Не обърнал внимание, защото бил мъртъв, като действието... Ама по едно време се събудил, изтупал се и видял, че е сам насред гробищата… Отишло си било действието, а пък за надеждата да не говорим... Не можело да се говори, защото този път за разнообразие решила да се хвърли от блока...
Стига за нея … За Глистосера иде реч… “Ееех ама сте ми едни оптимистииии” - чул се глас от публиката от потрошени скелети, които също били част от декора, който всъщност бил пълна фантасмагория от… три думи , които нямали никакъв смисъл... ...
Но все пак той продължил напред, въпреки съпротивата си, шоуто трябваше да продължи, за да не земе да заспи публиката...
... Сакън, недей...
... Публиката искала бира, ама немала пари...
... Сакън - недей...
... Ше иде да си вземе от къщи... па ако се върне... здраве!... ако не, ше яде кремвиршка...
Оф, ма то нали и на главния герой му се ядеше по едно време, донесете и на него...
... Да са не притисне!...
... Ще! Той е намерил вече смисъла на живота!
... Пиши, ако ти хрумва нещо!
... Теб те записах!...
... Тебе те записах!...
... Това не е на сцената!...
... 22 страници форумен разказ... Дано публиката има нерви...
... Кво приказваш, бе човеко!!!!
... Аз съм Глистосер, маааааааааааа!...
У лево или у десно, попитал и забил... Забил, щото не зацепвал от посоки... “Екзистенциално, твърде екзистенциално...” - почешал се по главата и заспал... И тука идва Фройд!... И ябълките... Е сега вече е Юнг, а здрасти!... Гню... Това разбирал Глистосера, защото чувал на обратно... Въпрос на перцепция... Когнитивни схеми, а добро утро!... “имехс инвитингоК…” - така се казвала Единствената Главна Клетка На Големия Му Мозък (ЕГКНГММ)... Дарвин...
... Да се намеси логопед...
... Най - близкия във Враца!!!
... Там има и добри ветринари...
... Щом е така, да караме до София! Там има и много други специалисти... …
... Титилотооооооооооо!!!
... Айде да си запишем час по български и литература...
... Математика и програмиране...
... Психология!!!
Шо стана тука бре?
... Ето го нашия главен герооооооооооооой...
... “Един час направихме и пак изчезнахме” - помислили мислите в главите на героя...
... Излиза на ринга вискок цели 52 см, тежи изумителните 4 кг., свръхтежка категорияяя…
... Колко съм сладъъъъък!!!!
А мислите се въртяли, въртяли и си забъркали пунш и отишли да си пийнат... Само малко... Щото нема да има за после... Много мисли на веднъж не седът на капанче... Редуват се и ходат на капанче... Ха тук, ха там, на лов за други мисли... А някои и за сънища…
... И айде пак, здрасти на Фройд!...
... Аайде пак, итсардз ан дйорФ!
... Часовников механизъм... портокал с... !!!
... нем то щоН акеЛ
... Сладурско!!!! Тоооталнооооо… !!!
... ЕМАВЯРТЕВОРП…
Това е Пипи Дългото Чорапче! Сетих се!!! ТиТилота Ефраимова Дългия Чорап си легна... Казала си пуБликата и отишла да си земе бира... А мислите на Глистосера се били загнездили във всеки от публиката и си повтаряли да не забравят... "Обединете се", "Бъдете силни", “Всичко е в главите ни”... Всичко било в главите на мислите... В мисълта за техните глави... В мисълта за мисълта за мисълта...
... Мисълта за илюзията Е илюзия...
... Илюзията за илюзията Е мисъл...
... Е така някои хора си правят теориите...
... Е така някои теории си правят героите...
Открил Америка Глистосер!!! “Има ли смисъл след това?” - помислила публиката... Има ли земя след водата? Има ли вода след земята??? КОЛУМБ! “До тука ли стигнахме”, рекла си публиката... Не, това били МИСЛИТЕ в главите на публиката, че ги забрайхме! Червейчетата?!?!?!?!?!!??!??.............
... А Героя кой го помни???
... Дано поне той се познава, че ние...!!??...
... Абе, карай да е весело!!! Карай да ни болЪт бузите от смех, СМЕХ... СМЕХ!!!
Превантивно се сещам за Героя тази нощ... е така... от време на време... щот сме извеяни... Превенцията е майка на здравето!!!
Предлагам - всичко, което не е по форумния разказ да се приема като ПЛАКАТ на сцената...
ПЛАКАТ "Превенцията е майка на здравето!!!"
ПЛАКАТ "Е така някои теории си правят героите..."
ПЛАКАТ "... Мисълта за илюзията Е илюзия..."
Ти си...
И свещите се носят отпред на сцената! Такъв е финала, по принцип, ние друго си не знаем, че нали сме си извеяни... Като за “три на четири” - толкоз..
... Ела ми ти тука или бегай надалече, че аз идвам…
... Тука съм - казала едната Мисла /Мисла е ед.ч. на мисли - от автора/ - ПодМисла или НадМисла и се затичала, ама много бясно към първото дърво, без да знае баш защо, но била сигурна … Да се заземи!
... Коци?
... Даааааа?
... Е той е стълб...
... Аз съм който поискааааш...
... Тититиииииииииииииииииииииии
... Тука, тука...
… Дидиииииииииииииииииииииииииииии…
... Знам - не знам...
... Земи върни към Героя браткооо, пак се отплеснахме! Аааа - има - нема, да си имаме уважението
... Па той е тука... Аз не мога да му напиша породата...
... АЗ СЪМ ГЕРОЯ!
... Аааа, ти ква порода си??
... ПЪК!
... ВЕЧЕ!
... Титиииииииииииииииииииииии, какъв триразговор водим...
... Моля, споделете...
... А публиката?
Публиката гледа през стъклото... като Гаврош… Шест бройки сме - един се губи...
... Има ли това, което имаме ние - казали мислите...
... А ние? - помислили мислите за себе си, защото по-късно щели да продухват системата и ги мързяло...
... Добре сме, чакаме те, когато се чуем... - казали мислите на Иво?
... Това мислите казали на мисълта отцепник!
... Утре! Опаааааааааа... А не казаха ли на тази, която отиде да я търси?
Каша стана в главите на мислите! Гаврош се сетил от зад стъклото - къде е Глистосер? /Гаврош бил най-добрия приятел на Глистосер... В една Мисла от едно време, още от чернобелите години, двамата били отраснали заедно и били почти Глисто-Гаврош, били приятели по шапка.../
... Айде хапчета зелени... Титилотооооо....
... Пращаш ме там дето не ми се седи...
... Дали? Леле колко сме извеяни - казала публиката...
... Никога да не пореснем, Инчооо …
... А Карлсон, който живеел на покрива, бил "МЪЖ В РАЗЦВЕТА НА СИЛИТЕ СИ"!
... Трети герой! Ами Колумб?
... А перките му причинила ураганни ветрове на територията на България…
... Карлсон кучета го яли, за закуска кат’ “домашна работа”… Колумб е в командировка…
Героят се затичал бясно КЪМ ИЗХОДА на тоалетната... Действието завърнал, щото знаел как... Казал сбогом и обърнал нова страницааааааааа...
IV част
Брака
… Некой ше ми напише ли сценария...
… Aма се пънал в гащите си… Все пак Глисто-Гаврош щял да излиза на сцената...
… Без сценарий?!?!?!?!?! Авантюрист!
... Сценарият е употребен за нещо не много хубаво от Героя, но бил раздаден на публиката... И бил по скоро овертюрист...
... Раздаден, ама след употребата!
... На какво? - попитал героят - И с каква цел?
... На есен като цъфнат налъмите – рекла публиката... - тогава се броят пилците...
... К’во стана с нашия човек?...
... Брои пилци...
... Ми той фана пътя за Хасково и си мисли... “Там има кокошки, дето не могат да броят, ше изкарам некой лев с бройкане”...
... Кой, Героят ли?...
... Сега имам вече една спокойна Мисла... Другите не са важни!!! - казал героят...
... Да, щото бил бройкаджия...
... Нашият Глистосер - Бройкаждия?!?!...
... Не беееееееее, Мислите му били бройкаджии... Не е същото!... Това, което е в главата, не значи че си ти!!!!! Публиката подскочила от стола и косите се изправили от ужас и безумие... Мислите започнали да излизат от главите... А Глистосер крачел, ли крачел без мисли, без да мислииииииии... Да осъществява ли контрол над тях или да ги пусне!...
Приличал Си на спагет и му било вкусно... Май вече не си искал мислите... Само го обърквали двата му конфликта... Ма той нали си бил зян - пеел срещу облаците... И тока спряяя … Вятърът веел шапката му невидимка, щото нема ток и не се вижда... шапката... Нали в тъмното всичко е невидимка …
Той самият дали се виждал...???
Не е зор!...
Виждал се в ролята на невидимия… Нали немал смисъл, па кво остава за значение...
... Айде бе! Къде е тоя смисъл...
Отишъл до тоалетна... Сетил се... Върнал се...
Към сите вождове!!!...
... За кво говореше героя...
Макароните се пекат на бавен огън и задължително се слага мноооооооого захар, пипер, както се казва!
Усещаш ли!?!?!...
НЕ! Нищо не чувствал!!!!!!!!!!!!
Айде, бе! Дрън дрън яриниииииииии!
Момент, момент, Глистосер крачи бодро! Бос по асфалта... Спомнил си детството... В бъдещето нямало минало... О, върни се Глистосер...
“Разказът заби!!!” - казала устата на Главната Мисла на Целия Свят от Главата Му... Мислите нищо не забили на вънка и решили, че вътре има само пуканки... И това е нещо... От задно салто преминал на шпагат...
... Страхотна графика...
И мислите се наместили, започнали да творят своята реалност... Бавно догаря свещта... Восъкът застинал в красива графика... “Не ми говори така Сантяго...” - отговорила съседката по пламък... Две нули... “Знам що за стока си”... Той облепил тоалетната си в плакати и лозунги... Да, бе... Плакатът! Посланията... Творчеството...
"Виж това как звучи"
"Отдай се на удоволствието"
"Всеки четвъртък и неделя от 23.00 часа" /плакатите в тоалетната/
... “Ще го обмисля добре”, помслил героят...
... А, ко прайте бе?...
... О, Вожде! - това била Голямата Мисъл, която ВЗЕЛА РЕШЕНИЕ... И то било? О, НИЙЛ МИ ПРЕДЛОЖИ БРАК! Той се престрашил да си помисли за Голяма Мисъл и да й предложи брак 20 години по-късно... Позеленял от ревност Глистосер.... Собствените му мисли!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
- Мене ме нема у целата схема! Ще проявя студенина... – казал Глисо.
- Аре бе, ти ли бееееееее, Гаворош!
- Кой, бе! Знаеш ли кой съм аз! - казал Глистосер..
- Кой си те, бе? - казали мислите... - Аре бе, аре бе!
БУНТ!!!!!!!!!!!!! Рязко се отворила завесата... Лъснала главата на Глисосер... Той бил ама тооолко неподготвеннн, тамън да се сбие със себе си и решил да бъде студен със себе си, с публиката... Още не знаел... Горката публика - се на нея... Посттравматичната стресова реакция... Във фазата на еустреса, обаче... Карай да е весело... Така, де по вертикала нагоре... Само да намериш и втората нулаааааааа...
Вратата на салона се отваря. Влиза позакъкснял зрител, оглеждайки се за свободно място. Сяда... наблюдавва представленивто. След известно време прошепва на съседа си:
- А кой е главния герой?
- Ами, как да ти кажа... Трудно да се каже. Май Глистосер.
- А за какво се разказва тук?
- Еми и аз това се опитвам да разбера….
И една бирааааааааа... Разказва се за Глисо-Гаврош, който не бил наясно със себе си и околните свои мисли... И за още един зрител... Но всички мисли от публиката били добре дошли... Само и само да опрайме героя...
Глисо се ядосал... Решил:
- Мислите или Аз...!!!!!!!
- Нема значение....
- АААААААААААААА, тоа път има! Ша са зима решение, това е!
- Баща ли си на това дете или не!
“Така... Аз съм На Себе си, значи трябва да има начин да СИ СЕ зема обратно... “
- Пътят е само един - да се омъжим! - казала Мислата... - Не, не, не, искам да видя съдебната заповед, казала след това...
- Ама нали няма да искаш да ти поправям шкафовете и кухненските уреди...
- Сделка или не? Глисо, помисли добре...
- Искам още пари...!
- Един път 100 000... Втори път 100 000... Трети път...
- Жена сееееееееееееееееееееееее...
Първа брачна нощ??? ... ... ... Да изневери на душата си...
Глисо помръкнал... Светнал прожекторът и голата глава на Глисо светнала от помръкване! Забил... Той бил гол по душа... Но, велик като изводи!!! Горд! И женен!
И тогава всички мисли изпищели!
- Искаме и ние сватбаааааааааааааааааа!
- На вас вече ша ви е много скъпо!!!!!! - казал Глисо.
- Тогава ше си кажеме сичко!
"Стой сега... К’во моа да знаят те толко за мене... Освен всичко! Да рискувам или да не рисуквам - риск губи, риск пичели.."
“Тоя, пък... У главата му нема никой... Ама щом иска - ЗНАЕМЕ ВСИЧКО! - това била мисълта на мислите...
"Нема да рискувам, ако требва ша са ожена за целия свят..." ЖЕНИМЕ СЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ - казал Глисо.
- Искам и аз - казала публиката...
"Кво да им искам па на тия в замяна, я, колко човека са..." – помислил си той - Искам ви мислите в замяна!!!
- Добре... Те за кво са ни, като ше се жениме за тебе - казали мислите на публиката...
- Офффффффф, за никой нема да се жена... Объркахте ми съвсем празната и без това глава... Одете заглава!
- Как!!! 100 000!?!?! Одеве те купих! Забрави ли?!?! - казала Главната Мисъл…
- Не знам вече... КОЙ СЪМ АЗ и КОЙ НЕ СЪМ!!! Махайте се всички!!!! Има бомба в залата! - казал Глисо... Тамън ша изтребе всички мисли и да не му мисла повече...
- Не може, билетите са платени - казала публиката...
- Офффф. Май ша требва да си реша проблема, тия нема да ме оставят на мира... Забравих... Кой проблем? /мисли си Глисо/ Всички сме се запънали като магаре на мост! Как да бъда цялостен? Чакай да пия малко вода... Абе я направо една две бири... Пуснете ми лампичките, бееееееее...
То дошъл уикенда... Зарадвал се героя.. Дошла Нова година...
- За кво си мислех... Нещо не разбирам... нали съм си извеян...
V част
НеЗабравка
Глисо почнал да строи декор за Ден Първи... Ден първи БезМисли... Eми да, ама пък не му се получило, Мислата си държала на свойто... Е да, ама положението станало сериозно, защото Mисълта си забравила мислите... Каквито мислите такъв и Глисо - отвеяни...
- Айде, тоя декор дет го почнах няма да го довърша, то се е видяло! - помислил си Глисо – Дай да почна по плаката да работя поне...
- Сега, верно, че и ние сме за брибивание, ама тоя нашия Глисо хич го нема у схемата - рекли си мислите възмутени... И си тръгнали… Ама нещо ги глождело... За къде е милинкия Глисо без тях... Или без тях си бил по-добре? Решили те да направят благотворителен конкурс в чест на Глисо... Ей така... Нещо като прощално сбогуване... А той гласял: "Събират се бездомни мисли за наш Глисо! Без значение са пола, възрастта и измерението от което идват мислите..."
Пукнали се от смях мислите... Такъв номер да му погодят!!!... Мислите на всички от публиката били някак заинтересовани от това примамливо предложение... Не могли да откажат такова предизвикателство и все пак... Не искали да го зарежат просто така - с празна глава... Но какво щяха да получат мислите на публиката!!!... За секунди напуснали телата, в които пребивавали и хукнали на кастинг... Главната Мисла била много строго жури... Публиката и Глисо останали без мисли...!!!! Ами сегааааа...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Манифестацията на мислите...
Мислите от Всички Измерения чули за КУПОНА... Интересното било, че след като напуснали обвивките, в които живеели, мислите с изненада открили колко е яко на вън... И като го ударили на живот - били кат’ отвързани... И забравили и за конкурс и за всичко... ИЗМЕРЕНИЯТА и те се забравили и се унесли в купона!... Били кат разпущени дзверове... Енергиите на мислите започнали да се свалят... А, публиката седииииииииииии и гледа и не доумява... Някои енергии се отблъсквали, други се привличали... Нема к’во и да доуми, нали нема мисъл Но да се върнем на купона /казал разказвача/. Но на мислите хич не им и пукало за онез персонажи... Та - купона - Енергиите на мислите започнали да се разгорещяват... Било нещо като летните те партита по морето.... Само че това било море от енергии и намерения... За мислите, разбира се било много лесно да си задават намеренията, но тук идвал и един проблем… Намерението на Главната Мисла се ориентирало към намерението на една Друга Главна Мисла от Друга Глава по света... Но мислите си дали сметка, че...
... за да се осъществи каквото и да било НАМЕРЕНИЕ и то да създаде енергия, не било нужно само МИСЪЛ…
... А, може би ЛЮБОВ…
Главна Мисла си помислила: "Тоа Глисо и без това е тъп, взимам нещата в свои ръце, отивам при оная Друга Мисъл, пък да видим... Може да се получи нещо между нас"... Ама на другата мисъл, понеже притежателката била няква Уруспия Разпарчетосана, почнала да се прави на недостъпна....
Тая Главна Мисъл на Глисо ги намира едни... немам думи /казал разказвача/
Ама тя и на Глисо Мислата била същия дол дренки, с изкуствено надуто самочувствие... И решила да бъде тъпа до край... Пуснала се... Абе общо взето се оказало, че на повечето мисли на въпросния купон самочувствията им били яко блъскани с химия и при тях фитнеса бил няк’ва адска мания, Баце! Оказало се, че купона бил във фитнеса на мислите... Всички яко блъскали... Мислене, мислене, мислене... И от толко мислене зели, че затъпели прогресивно и забрайли къде са...
А, всъщност, били на работа, разговарящи по ICQ-то, втренчени в мониторите на собствените си глави... СамоВтечняване поради СамоПричини на СамоМислите, които СамоСъвсем се СамоЗабравили... СамоЗабравили на чия глава принадлежат...
Да, ама по едно се появил някъв вирус в системата.... НеЗабравка! “Тука има нещо гнило!!!” - рекъл си Глисо. Абе сетил се той, че му било познато това име от некво детско, ама те, забравил... НеЗабравка била вирус, много важен за системата... НеЗабравка се загнездила упорито в главата на Глисо... Оти ти знае Глисо, че НеЗабравка не е дошла с лоша умисъл (като се има предвид името можете да си предствите, че е логично да няма каквато и да била умисъл /казал разказвача/)... И си рекъл на акъля, че може да я думне един път... Сигурно била некоя от онез уруспии, само че НеЗабравка се задействала... На секундата той си спомнил за своите мисли... Къде ли били те... Защо просто така ги остави да си тръгнат...
Спомни си за декора... За плаката... за Себе си... За публиката...
Глисо се сепнал от изненада... Нещо започнало да работи в него на друго равнище... Тези думи, този глас, този тембър... Познавал ги от някъде... Все още, когато се споменава Глисо се има предвид мисълта на Глисо /от разказвача/
Но от къде се появила туку така НеЗабравка?...
Малкият Нийл /Мислата, която предложи брак на Голяма Мисъл преди няколко страници/, се била отцепила и тръгнала по света да търси НеЗабравка, за да помогне на своя Глисо, но за нейните приключение... в някой друг разказ... Та... Глисо си спомнил и решил на всяка цена да си върне Голяма Мисъл и Сие... Само, че Голяма Мисъл била толкова пиана и СамоЗабравена СамоМисъл, че не помнела от къде е...
Как Глисо да я открие?... НЕЩАТА СЕ ОБЪРНАЛИ... Вече самия Глисо искал да намери своята Главна мисъл, за да може да се върне към себе си и да помогне на НеЗабравка да си спомни коя е... Разбрал, че това бил неговия дълг... Почувствал се като бял рицар и взел, че се опиянил от кеф и не много малко алкохол... Нали си е наш Глисо...
Решил, че САМ ще си помогне, ама Не Много Малко... Тръгнал по света... Сам със себе си и НеЗабравка... Да дири своята Главна Мисъл...
... Това е "Разказ с БезКрай"...
Само че Главна Мисъл била по горните измерения... Вече влюбена... И не й пукало за Глисо... И така... Главната Мисъл на Глисо си изживявала неизживяния пубертет... Глисо - вече един сериозен субект, знаещ какво иска от живота, знаел, че му трябва едно единствено нещо. за да го осъществи и това била Главната Мисъл... Но уви "съдбата" разделила Душата (Главната Мисъл) от тялото на Глисо... И всеки гледал представлението "Завинаги и още един ден" знае какво се случва после... Но това не било театър, а Животът... А на публиката й пукало още по-малко... Тя била в залата, за да види как ще свърши тази история.... Ако някой имал идея как да съберем Душата на Глисо със Самия Глисо... това били именно Глисо и Мислата му... Но те не знаели, че знаят един за друг...
Мислата усещала, че нещо й липсва, но не помнела КАКВО...
Глисо знаел, КАКВО му липсва, но не знаел КЪДЕ...
Но и двамата знаели КАК и ЗАЩО...
Само оставало да разберат КОЙ-КОГО...
И КОГА най-после!
Глисо обявил "Кастинг за СамоЗабравени Мисли", надявал се да я познае... Но тя не дошла или поне той не я познал, щото тя била с дегизировка...
... И загинах с вашия Глисо, казала публиката...
Глисо включил лампичките в хола си и седнал пред монитора да мисли за своята нещастна съдба... Придърпал клавиатурата, запалил цигара и се зачудил къде да потърси отговори за въпросите си... Сипал си водка със спрайт и грижливо си турнал лимонче... Погледнал в дълбоката чаша... Ех... Красотата на малките неща... Защо се тормозел изобщо? Разбрал, че не трябва да обикаля целия свят, за да търси Мисла... А да намери СМИСЪЛА... И тя щяла да се върне сама... Загледал се в чашата и през нея видял изкривения образ на монитора и му щукнало... Как ли го вижда монитора през чашата?? Хукнал към огледалото... Замислил се как ли излежда в очите на публиката... Как ли изглежда на себе си... И много мисли започнали да му идват... В огледалото бил отговора... В него самия... Но не знаел точно коя Мисла да послуша!
Ама Голяма Мисъл още била с оная Разпарчетосана Уруспия...!!! Те пак напълнили главата му, той се объркал сред тях... "Къде ми е Мислтатаааа???" Не можеше без нея... Обаче му хрумнал последния план, преди да се обърка съвсем от поредните мисли... Да я накара да ревнува! Започнал ревностно да си говори със себе си! Ей така, на яд!... Май мисли + водка = лелелелеле... От яд такива си ги надрънкал, че чак се замислил... Флирт със себе сиииии... Зело, че му харесало!... Ама така се надрънкал с водка, че такива си ги надрънкааааал... СамоУбидил се толкова много, че си се СамоРазсърдил... Още мисли му дошли, още повече се объркал и се ядосал направо двойно повече и млъкнал!
По ирония на съдбата пак му спрял тока... Стоял си сам в тъмното и се разсмял... И пак забрайл всичко... Щото му било весело! Ония сръдльо от огледалото не се виждал вече и можел да каже тайните си на чашата, ама кво да каже, като нищо не помнел??
Започнал да монтира филми за спектакъла...
Ама заспал на монитора... И чашата си легнала... Лампичките забрайли да светят... Водката се СамоИзпила... Цигарите се СамоИзпушили и те си легнали... Нямало кой да завие пепелника и той се разбунтувал, промъкнал се до будилника и взел да му върти стрелките... На секундата една цигара дошла и легнала в пепелника... Те заспали щастливо... Направо горели един по друг... Ама па будилника се събудил и закрещял... Ама много се задимило и фикуса се закашлял, мукета се ядосал и се запалил от яд... Принтера започнал да печата без да спира едни и същи думи: "СПИ МИ СЕ", "СПИ МИ СЕ", "СПИ МИ СЕ"... Докато от щракането всички се събудили в центъра на Второ действие от спектакъла...
Last edited by Ina on Fri Jan 25, 2008 11:27 am; edited 1 time in total |
|
| Back to top |
|
 |
Ina Запален форумер


Joined: 29 Jan 2007 Posts: 1150
|
Posted: Fri Jan 25, 2008 11:05 am Post subject: |
|
|
VI част
Били на сцената... Иронията пак се обадила щото Второто действие ги заварило в пълно бездействие... То, само второто било ясно... Първото и третото си чакали реда... Колкото културни били действията, толкова нетърпеливи били мислите... Те без никъв ред се опитвали все някъде да се набутат /изпомежду в действията, трябва да се уточни/, за да не останат самички... Тази мислъл много ги плашела... А Глисо се отърсил важно и си казал:
- Аз съм Главният Герой!
А публиката като се изцепила:
- Добре де, хубаво, ти си главния герой... Ама до тука разбрахме само, че си ЛЕКИНКО ШИЗО, говориш си сам на себе си...! Това ли ти е образа…
- Аз толкова много съм забравил себе си, че дори не се помня!!!!! НЕ ПОМНЯ НА КОЯ МИСЪЛ КАКВО СЪМ КАЗАЛ... Кога какво съм си помислил... На кой какво съм причинил... Без да искам... - казал Г-Л-И-С-О...!@!!???!!!!! - В ПЕРИОД СЪМ... Променям отношението си към всичко... Извинете!!! - казал героя на публиката... В случай, че тя го е разбрала погрешно!!! А тя, публиката, както винаги е разбрала това, което е в нейната Мисла и не разбрала причините на героя...
... Ще си отворя една бира... Дано не се порежа истинки... че кръвта е вкусна... КРАЙ…
КРАЙ
КРАЙ
КРАЙ
.РАЙ
.АЙ
ЙЙЙЙЙЙ...
ДОБРО УТРО...
... За кой ли път?!
... И ново начало?
... Нема ново начало, докато нема памет...
... Краткосрочната или дългосрочната памет, попитала най-най-СвръхМислата и зациклила... В детството... И започнала да цитира текстове на английски...
... ГеНиално… Рапсодия в синьо...
... Размита реалност в конкретния ум...
... Коненсусната реалност в субективното поле на самоосъзнаването на Себе - то в корелация с хипотетичното Ти на Другия...
... Консенсусът Е ли консенсус, когато е НеКонсенус /ПоПринцип/ между поредното себе си със себе си и има ли то почва у нас... /изхождайки от теорията за "Всичко е в ума ни и има ли той почва у себе си"/
... Вервай ми, не знам!?!? Познаваемото, познатото и непознаваемото... Третото - това е трансценденцията... Вервай ми, не знам...
... “ВервайМиНеЗнам” има ли трансцеденция, в контекста на модифицираната реалност, перефразирайки теорията на "В период съм и има ли той почва у себе си и всички други"
... Да не е да съм Кришна?!?! Казал Глисо, но темата била яка. Ще мисли още, помислил си той!
... Един човек на среднодопустима за нормите интелигентност би разбрал контекста от объркани сами по себе си НеДуми, защитавайки тезата за "Всички сме извеяни, но не си го признаваме...", и все пак... Хаосът е хубаво и подредено нещо в конкретиката на префекционизма...
... Глисо се изумил! Въпреки, че възприемаме Времето като отделно измерение, то всъщност е страничен продукт на Съзнанието. Ние се движим непрекъснато напред-назад от гледна точка на преживяното минало (памет) или на очакваните варианти на бъдещето (фантазия). Разсъждавал на глас Глисо...
... По изначалие - реалностите са си измерения в информационните дадености на времеконтинуума... И все пак... Има ли Възприятието смисъл, когато е Незапомнено Ново...
... Спомени от бъдещето... Нема лошо, примирил се Глисо...
... СвръхМисла некъде из измеренията просто пращала на Глисо Смислови сигнали за смисъла на живота... Ама Глисо бил временно кух и не чул за смисъла на живота... Екзистенциалната интерпретация на обектното и Над - обектното възприятие не винаги валидизира отделната единица като мислеща такава...
Леле, мислите на Глисо... Забравил ги... Екзистенциалните Глисови мисли били толкова екзисцтенциални, че не си вервали и направо изглеждали "Стенциални" /стеснили се и се свили в Собственото Себе си/... И естествено - Другият е виновен...
- Кой, аз?!?! - казал Глисо и добавил... Другият в контекста на кой мене и на кой друг? Кой "ТИ" в редицата е Мене Ми и Другият Му... на Себе си..."
... "Втечняване на съзнанието" му викат в патологията и в изкуството, подсказали мислите на Глисо... Ама Глисо, нали си е зубър, не зацепил и пак забил... В коледните лампички и декора за спектакъла...
... Кво, ше чистиме ли, ядосали се мислите...
Но те още били толкова Стенциални, че чак искали да станат "Екзи..." /екзистенциални/ и пак почнали:
... Е ли Глисо - Глисо или се е запомнил завинаги как излиза, за да излезе?!?!
... Изхождайки от факта, че РазКонцентрацията за Конкретната реалност е Съдбовно Недопустима, в контекста на "излизането" като символ на отърсване от текущата реалност - можем да отбележим, че Глисо, като Г-Л-И-С-О е до толкова реален, колкото е реален сам по Себе си... Или Сам за Себе си!
- Самодостатъчен?!?!? - подивели мислите от ревност!!!!
- Неееееееееее, Мисли мои... Гордост моя Самодостатъчна... Върнете се... Не мога да съм самодостатъчен без себе си...
- Ти си Зависим от Самия Себе си? - клъвнали го мислите...
- Внимавайте какво говорите, ЗАЩОТО ЩЕ ВИ ЗАБРАВЯЯЯЯЯ!
... Най-великото проклятие на Глисо било изречено!!! Доволно потрил ръце и отново се обърнал към огледалото... Опрайл перчема и продължил назад...
... Направо ме завъртя това...
...Решила СвръхМислата на Глисо и се хвърлила от мъка в парадокса, само и само да не срещне истината в очите...
... Свъх-Мисла ПРОИЗХОЖДА от смисъла на нещо СвръхТеоритично... МетаФизично и Многофункционално е доказано, че СвръхНещата са толкова Свръх в смисъла на своя "свръх", че чак е невъзможно за нормалната психика за допускане... Има ли тогава Свръх-теория, доказваща СвръхНещата като такива, или просто си говорим за СамоСвръхЗаблуда....
... Свръх-само-заблуда пред очите на Другия, щото ако нема публика, що да се пънеме, успокоил се Глисо в смисъла на своя "свръх"... и заголил темето... Така де, щото това е Свръх-Аза, не за друго, иначе той си обръща перчема и застава под прожекторите, щото публиката си е платила да гледа... Нищо, че той имал прах под краката и питал КАКВО ИСКА ПУБЛИКАТА... Тя му липсвала и той я обичал... Той харесвал Публиката в Себе си...
- Идентификация - изкрещели мислите!!!
- Не, проекция! - скарала им се СвръхМислата!!! ... Която дори не помнела, че е Свръх, а просто някак си вродено от другиме мисли си мислела, че е Свръх, ма и тя не знаела защо точно... Другите били и казали така... И тя просто изпълнявала функцията на Свръх и само се карала... Щото това й била работата...
... Забих...
- Абе знаеме си те ние... Кво се караш само... Аз знам всичко! Не се хаби! Аз познавам себе си и си знам къв съм, кво ми се явяваш САМО в съня... Айде яви ми се директно де, не смееш....!! - казал Глисо на СвръхМисла...
... “Преди да почнете да контролирате сънищата си, първо трябва да ги помните. Ако си спомняте по един сън всяка седмица, има много по-малка вероятност той да е осъзнат. Обикновено човек сънува по около 5 съня всяка нощ, но просто не ги помни сутринта. Това лесно може да се промени” - приветствала терзанията на Глисо публиката.
... Това може да се промени само, когато СЪНЯТ като Сън е осъзнат като такъв и е приет като Спокоен сън в идеята на Наистина такъв, а не в смисъла на СЪНЯ като жизнено важен фактор в смисъла на съществуването...
- Сън без сънища... кошмарно - объркали се Глисовите мисли към Гаврош, който отдавна наблюдавал странично от предната линия... От предната линия на първия ред на сцената... Той гледал собствения СебеСи... За кой ли път...
И Глисо решил да направи форум...
И разказ вътре... ФОРУМЕН РАЗКАЗ... без логика...
- Да бе, да! - затреперила долната устна на Глисо и неговата вежда помръднала драматично...
Антракт! С шоколадови бонбони и шампанско!!! За публиката, да не се сърди, че никой не я разбира в тоя живот... А Тя, публиката, до последно изслушвала, белким разбере нещо, ама то се същото... Ами така е, щото тя Прочита Себе си... Идентификация, бе... Прави са мислите на Глисо...
... Дренките По Начало са Кодирани да търсят подобни на себе си /дренки/ пък и изхождайки от факта, че са от един дол, са предсказуеми. Но понякога зелените дренки не харесват зрелите и обратно...
... Теория на хаоса... фракталите – самоподобието - гещалта... Обединили се всички теории на Глисо от самото му раждане и го настъпили по болното място...
... Фракталите, в смисъла на СамоПодобие и Основа На СамоСебеСи в ОСНОВНОТО и ИЗНАЧАЛНОТО... решили, че е крайно време да заработят в пълен синхрон и решили...
... Ура! Калинка моя!!! Колумб мой...
... Демистификация на първоначалните варианти на окончателните намерения просто и само така, щото иначе не би било тотално предсказуемо...
... И има ли окончателни измерения, та камо ли те демистификацирани, когато намеренията, сами по себе си Не Са Сами... ... Те са предсказуеми, само че малко напротив...
... Щото има заглушаване по трасето от причината до следствието..
... Всъщност... Главна Мисла била опънала един Дълекопровод до главата на Глисо, който заглушавал всички негови намерения... За това той бил такъв..
- Ми да! - признал си Глисо...
Всичко е неговата Собствена Глава-Мисла... Главната Мисла била неговата Глава, която била Само-Заблудена през цялото време... Сам Със и БЕЗ себе си... на моменти...
- Прескачаме в Момента! - зарадвали се всички намерения на сцената /за Глисо не питаме къде е, той си знае/... И тамън се зарадвали всички намерения и от много вълнение забрайли кои са и решили да си легат.
"Ясните сънища или осъзнатите сънища, както ги превеждат, са невероятен феномен, заложен в съзнанието на всеки един от нас"... самоприспали се самите те... Па белким си спомнат и решат кво искат...
- 06:00 часа - окончателно заявили те...
И айде в розовото!!!
VII част
Процепа
Легнали си с твърдото намерение да заспят, ама толкова мммного искали, че чак не могли... И к'во да правят, к'во да правят... Пуснали си музика, уж да им помогне... Джаззззз... Той помогнал на сънищата да заспят... на моменти... Но Вечно-Будните сънища не спели - Те помнели това, което искали, но не казвали на никой, защото другите спели...
... 00.00 часа...
... Да видим...
... ЧНГ???? ..
... И сите бугари заедно
... 00.01 часа...
... Минахме в Новата Реалност...
... Праг на сензитивност?!?!?
... 4 минути новата реалност е под въздействие на "нищото"...
... 4 измерения... не, шест сетива имам... не шест, а девет образа виждам!!!
... 7 минути вече сме петък 13-ти...
ДОБРО УТРО НА ВЕЧЕРТА...
Дълга, дълга луна и кръгли кръгли звезди... Глисо се събудил от слънчевото сияние на Луната и решил да вампиряса... Усетил аромат на кръв, а пръстът му бил порязан... Очите му посиняли, защото се оказало, че е от аристократично потекло или просто прекалил с фотошопа... Флаш отношението му към анимираното му поведение не му помогнало да си помогне, затова се обърнал към куклите и театрите в омален формат, там се чувствал великан.
... Алиса в страната на чудесата????
... Глисо, Глисоооо...
Еее, така е то, старите неща не умират, просто заспиват и се събуждат. Така станало и с Глисооо...
... Чудесата в страната на Алиса Чудеса ли са или са подвластни на максимата "Всичко е в главите ни?"
... Тука има - тука нема...
- Защо едното да изключва другото? - Запитала една Мисла...
- Няма такова нещо, Глисо има холистичен поглед за живота - отсекла Най-Свръх - Мислата! ЕНЦИКЛОПЕДИЯ, леле, че си сложна ...
- Представленето е тука-тука, а бъдещето е вече спомен - ядосал се Глисо!
... 00.41 часа...
Кръвта зела, че доста апетитно позамирисала... Дълга, дълга луна... Сянката на върха на луната била като острие с два ножа...
- Айде, темпо - викнала публиката...
Сянката на Свърх-Мисла се протегнала до сянката на Луната и те стиснали остриета... В знак на обич... Кърваво сенчесто петно джаснало Глисо по тиквата и той се сетил какъв е смисъла на живота!!! ...
... Гранична ситуация? Война на световете?
- Какъв глупак съм! Не трябваше да подписвам предбрачен договор! Проблемът си е мой! - Констатирал тъжно Глисо, но си СПОМНИЛ, че подписал договора в единият от световете... За да го избегне, решил да живее само в другия свят... розовия... А от ПРОЦЕПА на световете ведро хихикали всички намерения по света...
ЕВРИКА!!!
От процепа завалял дъжд... Пролет... Глисо осъзнал, че ако се поддаде на процепа, ще се разцепи за винаги, за това внимавал... Кодираното пространство на мега - опита не дало пълния потенциал на Глисо да подскаже на универсума двойното отрицание на току-що забравеното...
... За това той решил да разархивира кодираното свободно пространсво и да го зпине в по надежден файл, за да го запомни... завинаги...
... Пак че знаел как се зипва пространство...
- Файлът е 4444 килобайта - открил Глисо!!!
... 4 по 4 прави УТРЕ!!! Отново в ситуация АКО?!?!
Леле, мислите се разбягали... "АКО" в ПРОЦЕПА... Мракът е ЧЕРВЕН!!! Мракът във вълчия си смисъл на СИЛА... В ЦЕНТЪРА?!?!?
01.09 часа...
Червено мрачно петно на челото! ДЕСЯТКА! В първия час от новия Ден Глисо вече не бил Глисо... Глисо насрал целата нощ само за 5 МИНУТИ! Спомен от бъдещето? Спектакълът има ритъм ...
И написал книгата: "5 минути” и отишъл да прави любов...
- Кой, Глисо ли? - възмутено се объркала Главната Мисъл...
Луната казала на звездите да не гледат... Небето почервеняло от яд... Главната мисъл не повярвала на истината... СЪТВОРЕНИЕТО НА ГЛИСО СЕ ЗАПОЧНАЛО!!! Реброто нещо го заболяло... Мислата се паникьосала - къде е Спасителят?
- О, на тема Франкенщайн ли сме?!?!!? - отчаял се от творенията си Спасителят...
... Май ще се пие много кръв тази нощ... на моменти...
... Блажени са вярващите, че утрешния ден ще е като днешния!!!!
... Кодираното в намерението се изпълнява....
... Та, какво следва по сценарий?
Светкавици и гръмотевици започнали да излизат от Процепа...
01.35 часа...
Довиждане на Новата реалност...
SUBMIT! ...
Айде, пак в Добрата предишна! Публиката имала желание да слуша, ама се същото... Глисо пак забрайл за кво говори... И се озовал на сцената... На сцената, ама покрит с превръзка на очите...
- Срам, извинявай! - казал на публиката.
- Извинявай Срам, че се срамувам от теб... От всичко... Страх ме е... О, Нийл къде си?
А Нийл търсел НеЗабравка, за да помогне на своя любим Глисо... И бил далеч... Глисо бил сам... Сценарият се променил!!! Мисла-режисьор категорично намерила дубльори на водещите действащи лица. Глисо не е сам... Около него актьори - бол...
“Който актьор е без мисъл, да си вземе мисъл назаем, та да продължи спектакълът” - затерзал се Глисо... Ше падат глави!!! За да живее Глисо, изкуството иска жертви!!! Всъщност се оказало, че Глисо знаел много добре всичко това и умело през цялото време манипулирал цялата реалност... Той бил Бог...
На афиша вече пишело:
"Искате ли да имате прекрасно тяло... да бъдете богати и известни?... Елате на спектакъл..."
- Добре дошли в света на манипулацията!!! Елате, за да влезете - казал Глисо...
- Ако не влезете вие, ще влеземе ние - казали Мислите...
И на опашка след него се наредили всички мисли на второстепенните герои, щото главните вече били аут... Ама те не знаели и си репетирали спокойно... Свръховете винаги могат да спухнат... За това и са С Върхове...
- Спектакълът има ритъм! - ядосал се Глисо - Тук само аз ще играя!!! Никакви втори и задкулисни герои, пък били и те богати и известни и с прекрасно тяло!!!
И поклонил парцалените си кукли, сложил грим и си отворил ВНИМАТЕЛНО една бира... Пак се зачудил дали е Петя или Иван... Поклонил се и отишъл да търси пари и слава... Метнал перчема и поел назад...
Спънал се в детството си и видял, че той е толкова нацепен, че написал неколко приказки На и ЗА себе си... Ама толкова не им вервал на себе си, че бил толкова непоправим и подправен, че не познавал собственото себе си на Ти-то си, бил толкова залюхан в 00.23 часа...
... Намерих си маргаритка и си я турих на ушите...
... Маргаритек...
... Моранди...
... Девет седмици и половина... На канон... Канонада...
... Ритъм...
... Ягодата със сметана...
... Забраненото е блаженото...
... Никой не е виновен...
... Законите на истината, казал Великият Сценарий... Простите неща...
Глисо, ягодите са нещо твърде специално... Внимавай какво ще си пожелаеш, щото може да ти се сбъдне...
МИСЛИТЕ ЗАПЕЛИ В ХОР!!!
- Пази Боже! Дълеч съм от мисълта да не разбирам собствените си мисли...
“Всеки винаги чете себе си така, както поиска в собствената си текуща глава... И ВСЕ ПАК... И аз, като вас, Мисли мои, съм егоист.... Казах, пък каквото... Дори да рискувам да ме намразите... Ако словото е било разбрано, животът ти ще започне да се променя”... Помислил Глисо от името на най-забравената си Мисъл, която всъщност диктувала собственият му живот, но той не знаел... Забравата била движеща сила на Егото, в смисъла на СамоХаресването на СамоСебе си...
... 00:52...
... Глисо започнал да чува собственото си ехо, собствените си отговори на Самосебе си... Винаги знаел за себе си, но не знаел, че знае... Той бил жив във всеки един момент, но преди не знаел, а сега се заблуждавал, че е направил Самооткритие, което всъщност било старо колкото света... Ама и Глисо, както всички Глисовци все си мислел, че трябва да е в служба на някого... Що ли не загрявал, че е ЗАВИСИМ ОТ САМИЯ СЕБЕ СИ...
- ДОКОГА!!! - тръшнали се всички пиеси в главата на Глисо и пак завъртели колелото на живота...
- Няма начин да ме бутнеш – можеш да ме разтройш, но не и да свириш на мен /както пеят Щурците/ - Гордно отбелязал Глис...
“Приемането иска време... За да осъзнаеш, че вече не си този човек, който си бил преди”... Спомнил си Глисо за детството и за затръшнатите врати на желанията...
... А искал да бъде Космонавт, за да полети над куковичето гнездо...
... Или "Пилето", но не спектакълът, а книгата...
- Е, това е! Нема мърдане - отчаяли се всички процепи на измеренията и се самоподгонили...
... И не се настигнали... все пак, щото иначе трябва да свършим, а това свършване нема.... Параграф 22 не позволявал на позволението да се случи, поради каквото и да било незнание по отношение на знанията и установените принципи...
... И "Дзен или изкуството да караш мотоциклет"...
- Ех, Глисо, Глисо, добре че чете когато ти беше времето, щото сега съвсем немаше да можеш да се стигнеш - високо оценила достойнствата на Глисо Великата СвръхМисла, щото всичко това било по нейната част...
САМОПОДОБИЕТО ТЪРСИ САМОБОДОБИЕ...
Фантастичната му душа можела да понесе много илюзии... Основната му теза била:
"Събирам малко енергия и наблюдавам какво става. След това се отдавам на разточителство и пак наблюдавам. След това пак събирам. И така опитът ми нараства. Следя за промяната в себе си, за промяна в отношението на околните към мен, за събитията, които ми се случват, за промяна в отношението на света към мен. И после пак си знам... и пак нищо не помня... Хем съм събирал толкова енергия... ама?...”
Но теорията за силата била допълнена от следното:
"Гледай какво става около теб! В източните учения на това, на което викаме късмет или безмислица, гледат по-сериозно и търсят смисъл в него."
- Що пък не, е това е живот!!! - тържествено заметнал перчем Глисо! Всъщност Късметът и Безмислицата били Двете любими мисли на Глисо, които били много подобни на него... Но!!! Войнът действа така, сякаш знае какво прави, когато всъщност не знае нищо, спомнил си Глисо и станал Войн!!! Щото чел много книжки, не за друго... За което Главната Свръх Мисъл се загрижила...
- Стига чете! Колко е часът?!?! Марш в леглото!!!
Глисо се съпикясал, спрял да чете книжки и си сипал една бира... Внимателно и на моменти... В момента!!! И се сетил: ТУК И СЕГА!!! ДЪХ!!! ТОВА Е!!! Всяко нещо не е случайно!!!
- Ех, да живее живота! - зарадвал се Глисо и си казал - Леле, колко съм прав!!!
Бил толкова свободен в себе си, че в "Тук и сега" нямало категорични понятия... Бил в процепа... В процепа на ТУК и в процепа на СЕГА... Кога бил тук и сега.... И къде били границите - чудел се той... Абе, накуп е, бе Глисо!!! СвръхМисла се засрамила от себе си... Ама пък си казала: “Всеки човек може да вижда и все пак предпочитаме да не си спомняме това, което виждаме...”
... Да отговориш на СамоСобственият ви въпрос... Изкуство... Какво искаш да питаш вселената... Дали отговорът на всичко е 42? А кой е верният въпрос? ... “Отговорът идва преди Въпроса”, сетил се Глисо на първо място и се запитал: “Тъмна или черна бира???”... Това бил верният въпрос... И си спомнил отговора от след половин минута, а той бил:
"Сините точки на различните "измерения" не са сини за всички, а само за тези, които са готови да ги вижджат сини..."
- Моят мрак е Червен! - казал Глисо!
... Готови ли сте за спектакъл?...
- Бенбените реалности, в смъсъла им на размазани и безлични, могат да бъдат червени... зелени... сини... на точки... Стига да им повярваш... - казала СвъхМисла...
... Каква реалност искаш да си...
... Къде сме всъщност?
... Кога можем да си легнем толкова удобно един в себе си, че единствената функция на съня да бъде сливане на себе си... Пълна хармония?
... Трудна работа...
... Добро утро, дълга луна...
Размислили се всички на сцената...
- Брех - сепнал се един - седим си тука замислени, ама кой за какво ли си мисли?
- За другия живот... Който и да е той... Все пак - спектакъл е... Всичко е възможно! - отговорила сцената...
- Let it be! - се провикнал някой от публиката, успял да напише нещо:
Ina е красиво усмихната
pizzar гледал напред в непрогледният безкраен мрак дълго, дълго време, накрая му омръзнало и се върнал назад към светлината ...
dididid изгонила всички неща от себе си и погледнала на вътре, за да види вакумът и настана празнота... Обаче нещата започнали да преминават отново през това място...
аз - всички тези неща които виждам, усещам и мисля[/i] |
|
| Back to top |
|
 |
Ina Запален форумер


Joined: 29 Jan 2007 Posts: 1150
|
Posted: Fri Jan 25, 2008 11:10 am Post subject: |
|
|
VIII част
Спектакълът е Вече готов! Глисо,
ти беше образец за това, що е то това –
ВСИЧКО Е В ГЛАВИТЕ НИ...
С теб сме, ГЛИСО!
Среща – във ФОРУМА!!!
Каза театрална трупа "Три - четири!"...
… И, Глисо ти си наред...
… Глисо е мъртъв, остава спектакълът, който ще навява спомени за него
… И... Глисо се събудил... Изтупал се... Излязъл от видеостената на собствения си спектакъл и се върнал... ЧИСТО НОВ...
… Здарвей отново, стари приятелю!
- Хубав спектакъл ми погодихте! - казал Глисо на Мислите си и отметнал голия си перчем, след коетo взел една купа боб с наденица, седнал на едно трикрако столче и започнал да яде с такава наслада, че накрая столчето се счупило и Глисо паднал на земеята.......
… О, Глисо... Слава Богу, тук си!
… В брошурата за спектакъла ти писахме официално писмо! Как си?
- Малко съм преял с боб... Иначе съм прекрасно спомнен за себе си. Смятам да започна дизайна на етикет за бобени консерви... - казал Глис.
... О, Глисо! Ти си се изучил?!?!?!
- Избутах го някак си. Къде като дарво, къде като Глисо - казал иронично Глисо и се натъжил, защото му били отрязали дървото...
Главната Мисла родила гениална мисъл:
Човек живее за три неща: да посади дърво, да изгради дом и да отгледа дете...
И Глисо се зачудил с кое да започне... Мислил, мислил и накрая решил, че той си е дърво и нямало нужда да сади повече дървета, че щели да го засенчат по хубост... За това му просветнала гениалната идея да изгради дом от слама, за да няма друга, като неговата къща... Преди да започне със строежа, обаче, Глисо седнал да помисли над третото нещо, детето...
Сипал си таратор и се замислил... Защо ли да не си намери една Глиса...? Или някоя от Мислите ще свърши работа... Както си ял таратора, Глисо се задавил с едно по-голямо парченце краставица и припаднал... АМИ СЕГА!!!!!?????...
Лека нощ, Глисо... Поспи... От много мисли Главата боли... Но, както Глисо си спал, изведнъж започнал да почервенява, после позеленял ииииииии… накрая посинял, усетил се син и си казал: "Бреййй, май узрявам..." Я да попиша в един СИН форум...
"Здравейте, казвам се Глистосер, на кратко - Глисо... Какви сте вие тука..."
И видял, че форумъм отдавна го познавал...
"Хъх...тоя па откъде ме знае?...Дали защото и той е син?" Без да се досеща, че Форум всъщност е многоцветен... хамелеонче, току син, току черен, зелен, бял като настроения почти и Глисо сменил настроението си... Почервенял от яд, боядисал едната вежда синя, другата зелена, направил си електриково лилави кичури, турил жълта лента на главата и се гмурнал в
ЖЕЛЕТО НА СВОБОДАТА...
Нещата се обърнали - спектакълът на Глисо бил готов, за това вече не му бил интересен, интересен му бил Форум. И Глисо станал Първи Приятел на Форум...
Но Форум не бил сигурен в искреността на Глисо... Изведнъж Глисо се събудил и разбрал, че е бил подложен на упойка, видял също така, че е паднал един от клоните му и си помислил: „Мхъм, този клон дали да не го превърна в една Глиса... Да ми прави къмпъни”, казал Глисо, но не повярвал на собвената си искреност. Седнал Глисо на падналото дърво и започнал да мисли за себе си… Защо човекът, на който най - много държал го намразил, винаги му е казвал истината и не го е лъгал, това ли можеше ??????? Глисо вече беше сам, нямаше си никого, нямше си и приятели. Ако си направи една Глиса, сигурно и тя ще го намрази.....
… Ех, Глисо, Глисоооо, сега си сам в калта!!!! Глисо, я се стегни! Скоро имаш представление!
- Да!!!!!!!!!!! - присети се Глисо и започнал да си прави от падналото дърво Глиса.
Там-тарарам - ето я и Глиса, в цялата си прелест.
- О, Глиске, ти се появи най-накрая - рекъл Глисо.
…О, Глисо... Децата са ВЕЛИКИ!!! Видя ли очите им на финала? К-во ще кажеш за днешното представление?
- Спектакълът беше страхотен. Сега успя да ме „друсне”, ама много яко. По едно време, както си седях на първия ред, ми идваше да скоча на сцената и аз. Имаше моменти, когато яко настръхвах и сякаш нещо минаваше през цялото ми тяло. Спектакълът беше, просто... Немам думи, не мога да го опиша, знам само, че яко ми миришеше на пиле. „ВСИЧКО Е ПЪЛНО С ЛЮБОВ!” в някои изгледи, а в други е мрачно затворени комплексирано и все още непозряно, че кат седи и се оплкава, не си прай живота по-хубав!
Глисо силно се влюбил в себе си, ааааааааааааааа, т.е. в ГЛИСА. Решил да си самопредложи, аааааааааааааааааа, т.е. да Й предложи брак. Поредния... Организирал конкурс "Най-китното селце за моята сватба!".
И всички китни селаца, имащи себе си за "китни", отишли при Глисо да кандидатстват (те отишли при него, защото него го мързяло) и му искали двайсе стотинки, че не им стигало да си купят хляб, преди да се получи напредък в събитията Глисо с удоволствие дал 20 стотинки и след това тръгнал по пътя си. Вървял и размишлявал.................. За себе си и за живота, каква е неговата мисия, защо се е родил......???????? И защо е вечно сам, след като е заобиколен от толкова много приятели?????? А дали са му приятели????
…Ех, Глисо, Глисо, стига се тръшка, ако сам не си помогнеш, никой друг няма да ти помогне. Взимай се в ръце и не изпадай отново в дупката, чакай поне да минат изпитите…
…Не знам защо написах това?????........???????
… Теди, написа го, защото Глисо е авто - терапия...
… Леле, Глисо, извинявай - пак правя проекции... Все на твоя гръб, да си жив и здрав...
… Мале, Глисо, идва ми да те убия. Може ли да си толкова прост. Да чувстваш и да те е страх да се изправиш пред собствените си чувства! Да, последиците, толкова ли са важни последиците?
… Не последиците, а взаимоотношенията. Това да не си накриво разбран.
… Ех, Глисо, Глисо, с твоя страх, кажи му „майната му” и те това е!
IX част
... Ииииии... Глисо пак се събудил и се усмихнал на целия свят! Станало му много мъчно за приятелите си и решил да се изтупа и да иде с усмивка при тях, за да се извини. Но…
… докато отивал при тях, осъзнал, че е вече твърде късно...
… но все пак им се усмихнал...
… бившите му приятели го погледнали с презрение и Глисо осъзнал, че е съвсем сам, заради нещата, които им сторил само че... Глисо бил достатъчно благоразумен и си плюл на петите и право на морето!
… Където бил самотен, защото никой не познавал и никой не го искал...
... А старите му приятели потънали в прах, защото Глисо се усмихвал, чудейки се какво всъщност означава "приятели" и как стават "бивши" и се цопнал в морето... Плувал ли плувал и излязъл с още по- голяма усмивка, защото си имал морето - ЖИВОТА... ВСЕЛЕНАТА... И ВСИЧКО ОСТАНАЛО…
... но осъзнал, че всичко е преходно, включително и презрението от страна на уж бившите приятели, за това...
… Ами спомените, ами общите усмивки...
… Винаги има място за още една усмивка, защото винаги ще я има обичта, винаги ще има благодарност, ето за това... УСМИВКА ...
За това махнал с ръка на не'приятелите, отново се усмихнал и тръгнал на юг... А там намерил един хубав плаж, на който си прострял сланинките и почнал да се пече. По едно време решил да влезе в морето да се поплацика и го глътнал един кит. Глисо седнал в търбуха на кита е се замислил за това как стигнал до тук и не се отчаял... Знаел, че ще намери изход от дупката и пак ще види слънцето и така и станало Китът кихнал, Глисо изхвърчал с такава скорот от корема на кита, че паднал на най- прекрасното място на земята... И слънцето било там. Морето ли?...
Глисо, Глисо... Как можа наистина така да оживееш... МНОГО – МИСЛЕН... Юнг казва, че творецът няма особена заслуга за творчеството си... Всъщност, оживява архетипът, който си е дълбоко във всеки един човек... Демек, „творецът” само му дава път... Архетипът се „храни” от самия себе си и ето ти го на сцената... В поредния СПЕКТАКЪЛ...
Та, Глисо, как можа наистина така да се случваш във всеки един момент от твоето СЛУЧВАНЕ?... К-ъв ли номер криеш зад мълчанието си толкова дълго време?!?!?!... Новият спектакъл?...
…Хората на Жоро казват, че още преди да свърши фестивала, вече имат идеи за новия... И той започва...
И така, преди да започнем нашето Новото, първо да си изясним някои неща с теб!
… Така, Глисо... Защо не си ни казал за влаковете... Ту – туф- ту - туф...
ЗАЩО СИ МЪЛЧАЛ ЗА БЕЗВРЕМИЕТО?!?!...
Глисо, защо не си ни казал и за НЛП... Да, абсурда, за който толкова много ни подсказваше... За това, което знаем, че Е, а се оказва че Не е... Или наопаки, се тая... Вече не е нищо ново за нас... ПРИЕМАНЕ?!?!?... Айде, с други думи – ПАРАДОКСА... Ценно, адски ценно... Близост... Приятели... Толкова много приятелства... Велик си Глисо, знаеш всичко, просто чакаш да вденем.... А ние се чудим... А ти мълчиш!!!!
Глисо, защо си мълчал за скалите и риска... Тъмното... И никой не знае на къде върви... Щото отпред има Водач... Не го познаваш... Но... Доверие... А долу е ОГЪНЯТ... За тарамбуките и красивата Неда с ръцете в пламъци... А Петя как ще го направи, бедна ми е фантазията... Щото Тя е просто Там... Черни, мазни, тежки вълни... Студ... Мокро... Димът само те покрива и е адски познато... просто добре забравено старо, може би... И тихият вой на момчето с ритъма... изпод земята... всъщност, приятелче от фестивала... Поли – бяла, бяла... и цялото ТОВА е в нея... Не вижда, не чува... Поли е МОМЕНТА... транс... транс... щото е в нея... просто е в нея... к-во да кажа повече...
Кастанеда, къде си... Глисо, защо си крил всичко това...
Глисо, Глисо... Липсваше ни...
Стига ти толкова обяснения! Събирай си Мислите! Почваме бачкане!
И последно, Глисо! Спри да ни вменяваш, че сме неразбираеми и философски! Най – после разбрахме, че не сме толкова сами... Ей, Глисо има и други Хора по тая земя... Айде.. мисли... Ти си на ред!
X част
Конфликтът
...и ти се иска да се усмихнеш, но ти е тъжно за морето и за влака и за всичко, което изпита...
Странно, аз още не мога да превключа за това, да, Глисо ти си на ред! …
На старото място, на твоето място седиш с нови емоции и изведнъж... Изведнъж си спомнил, че му е омръзнало от взаимоотношения... Почивката, на която Глисо отишъл, за да си почине - морето, скалите, тарамбуките, огнения пой, хаоса... Всъщност почивката била не толкожа почивка, колкото... Презареждане... Вдъхновяване... И въпреки започването, нещо го натъжило... Дали дъждът, дали краят на лятото... С малко тъга в погледа започнал да се чуди... Но Глисо бил "над тези неща", на дали да се натъжи от края на лятото... Просто усетил, че собствените му мисли, барабар с главната Мисла, започнали да се оттеглят от него, някак разочаровани от нещо...!!!! Причината била... може би нищото около него... може би нищото около него... може би нищото около него... от толкова НИЩО...
То НИЩОТО си било съвсем основателна причина... В една ръка с ВСИЧКОТО... "И за к'во?!" - също толкова основателно се самозапитала МислАта, която все мислела и все мислела... А Глисо... А главата му - тя щяла да се пръсне, защото и главата, и Глисо, щели да се праснат на хиляди парченца тази нощ и затова накрая решили да престъпят кам действие, дори и това да било последният им шанс... Дори и с това да съсипят всичко, но дали наистина ще го съсипят???...
… Били на косъм да съсипват, защото им омръзнало чуждите глави да се намесват в неговата собствена... Въжетата на другите главите били твърде стегнати и той решил да седи дълеч от тях... Преметнал перчема на нова страна, хванал си куфарите, обърнал гръб и тръгнал сам към хоризонта, дълеч от чуждите задръжки и комплекси. Свободен от задушаващите очаквания на нуждаещите се индивиди, който го обкръжавали…
… Той им даде каквото можа, опита се да им покаже, да ги научи да виждат красотата в света, да бъдат самостоятелни и силни сами по себе си, но те били прекалено заети със собствената си несигурност, омраза и негодувание към живота.
… А откъде всички тези глупости?...
… Просто така им било по - удобно. Така били свикнали, така живеели, само така знаели да привличат внимание... Защото всяка сутрин се събуждат и когато се погледнат в огледалото виждат собственото си изпразнено съдържание в него. А чуждото внимание било удобният им образ...
… Решил да влезе в чата и там видял един малък смешен човек! Попитал го:
… Какво правиш?! Срещу себе си ли вървиш?
… Срещу приятелите си...
… Чакай само да ти кажа нещо... Едно време сте били близки, но това се промени и не защото на тях не им е мъчно за тебе човече, а защото реши да погледнеш в друга посока... Да, ти си отиде, но продължаваше да се прибираш тук, продължаваше да се виждаш с приятелите си и с техните нови приятели и не усети как стана така, че се увълчи... Започна да ревнуваш... Защо? Сети се за пропуснатото ли...
… То си остава в миналото...
… Но ти ще продължиш да се въщаш, дори когато никой вече няма да има нужда от теб, ще се връщаш, защото на балатума си си в къщи....
Глисо излязал от чата, като се надявал смешният малък човек да е разбрал, че прави най - голямата глупост, на която е способен. Но вечерта, като се прибрал, видял още две съобщения, които го чакали и какво да види... Смешният малък човек от безсилие почнал да заплашва, да се опитва да засегне Глисо... Но! Глисо си рекъл "ТУРИ МУ ПЕПЕЛ!" и отишъл да спи
Как театрална трупа "Три -четири!" ще реши конфликта със самата себе си...
Събрали се всички Мисли и се замислили... Какви бяха начините за решаване на конфликтна ситуация...
Като начало си спомнили, че не се оценява човека, а неговото поведение... После се сетили, че се говори предимно в Аз форма... Ти - то на другия си е негова работа... Сетили се още, че когато не те питат, не бива да даваш мнение и оценка, защото може да се окаже прибързана... Нито да влизаш в чуждото лично пространство, още повече с негативни нагласи... Всеки си има своя жизнена карта и ти не можеш да знаеш каква е тя... А и не си длъжен... Спомнили си, че е добре да даваш директно мнение тогава, когато това пряко те касае... В противен случай, се стига до проблемна комуникация, защото всеки сам прави своя избор и си има своя филм и ако ти се опиташ да се набъркаш, пречиш и на другия и на себе си, още повече на общите отношения... Спомнили си и за възможностите за запазване на личното достойнство, за достойнството на Другия, за отстояващото поведение и за асертивността... След това написали в раздел Психология що е това емпатия - т.е. да се поставиш на мястото на отсрещния... И продължили да мислят решения...
Като начало измислили да се срещнат, защото спорът бил безумен... А счупеният телефон в главите на Глисо задрънчал като за пред счупване... Съгласили се главите с всички начини за решаване на конфликт и ги спазвали... Но не се примирили с факта, че от толкова разбиращи глави, всички мисли позволили на един конфликт да се модифицира, да прерасне, да стане обект на внимание на други мисли и да бъде забравен основния проблем, който бил САМО МЕЖДУ ДВАМА и най-малко е желал други мисли да страдат по чужди мисли...
И тази мисла дето си мислила, че много мисли, отишла до Дунава и се хвърлила в него. Не защото била склонна да убие мислите си, а защото разбрала, че на никой не му пука за нейните мисли, терзания, очаквания и недовършени работи... Най - малкото пък другите мисли имали нужда да говорят с нея, но нахалството на Мислата била безгранична…
И по Дунава, по Дунава, та се изляла в морето, скокнала на пясъка добре изкъпана, охладена и доплувала обратно, без да нахалства, само безгранична..
... Катарзисно... Но пред всички бе минавала през псевдо катарзис и сега не знаеше някой ще разбере ли за истинския...
… То не може да бъде сбъркано... Най-вече, когато Тя самата си Го знае... Си Се знае... Безгранична... разбрала и успокоена се оставила на музиката... Глисо също решил да я остави... "Нека си почива, дойде й много", рекъл си…
XI част
Проекциите в огледалото и равносметката
На Глисо му дошла една Велика, Голяма, Огроооомна Мисла... Така в един ветровит, не - слънчев, объркан ден,
Глисо решил да си Подреди живота!
И Глисо решил, че подреждането на живота трябва да започне с разчистване на стария гардероб Ровил чистил хвърлял и изведнъж в него открил личната си карта с адрес: НУЛА... И Глисо се замислил какво станало с неговия дом на нулата... Решил да иде да провери, ама се зачудил "Абе, къде точно ми беше дома..." и се сетил... Отишъл пред нулевия блок и какво да види - НЯМА ТОООООК Глисо се разплакал... Не знаел защо.... Просто това решение, което направил за живота си, подействало някак пречистващо и сълзите просто рукнали... Той се бил загубил, бил загубил и дома на нулата... Но си спомнил едно просто клише: Понякога трябва да загубим за малко нещо наистина скъпо, за да можем да оценим колко е важно и специално то за нас ... И си седял на пейката пред блока, самичък с плачещите си мисли и клишето... А хората го отминавали, отминавали... С бърза крачка и хляб в чантите, те просто бързали за някъде, а някои - за никъде... И отминавали. Глисо бил сам, без ток, загубен, загубил и му било празно… "Нищо ново!.." - викал си мислено.. Е така де, ама взело да му писва... По едно време от някой, от някоя чанта, паднало едно огледалце. Но не се счупило... Глисо го взел. Погледнал се... Казал си:
- Аман от лични проекции... Това огледало няма ли да покаже нещо друго извън мене си... Помощ! Клопка! В капан съм!!! - и огледалцето се пръснало, а в ръката му останали само парчета, едно от които едва не го порязало. Глисо тръснал ръка и... продължил леко напред, но си прибрал парченцето-порезник в джоба, защото знаел, че можело да му потрябва и че ако проекциите не избягат от него, той от тях трудно ще избяга... Нали си били негови!
И така, Глисо си продължил тихо пътя. Замислен… Дълбоко замислен… И тъкмо бил във върха на размислите си, когато извендъж... Срещнал себе си... Да, себе си... Пред него стоял един друг Глисо до сущ като него... Когато огледалото се счупило се случило нещо безумно странно - пречупването на светлината създало образът, който за последно се бил отразил в огледалото... Той бил нещо съвсем реално и материално, но бил всичко, което Глисо не бил... А образът бил следния...
… Айде сега.... наистина ми е интересно продължението/
… Предния Глисо, един от предните Глисовци, запечатан в онзи миг на моментното запечатване в огледалото, проектирал така себе си, че да не може да се познае след проектирането... Защото не искал да помни нищо назад...
И...
Всъщност, стоящият проектиран Глисо не помнил седящият пред него Глисо... Но Следогледалния Глисо помнел проекцията...
… /класика!/
… И СледОгледалния Глис решил да разпита сам себе си!!! ... И започнал да киха!... Що ли... СамоПровокирал сам кихавицата си... Глисо оправил лисия си перчем, изплезил се, зел си една бира и решил как да действа...
Значи - просяга напред... разперва пръсти... завърта се около оста си три пъти... кръщава едно падащо есенно листо... кляка на моменти... и изтрива проекцията завинаги!
Обачееее... Все още му предстояло да разбере, че той е от Много... На различни етажи и лични секунди... Но засега, парченцето в което бил заседнал го държало сериозно изтласкан в Дъното на субективното време... Поради което, зачудил се Глисо, дали да играе Себе си, каквото и да значи това, или да държи ролята на Свидетел по закона на Ненамесата... Колебаел се, щото бил в Сянката, без значение кой е Избрал... Мислил дълго и се сетил за Третата възможност... Сетил се, щото така бил научен... И това било - да влезе във форумния разказ...
Писал дълги месеци... Спрял... Прочел... Разбрал... И решил... Харесало на Мислите да бъдат категорични, дори това да си носи противоречията, както Глисовци от опит знаели... Вследствие на което, системата от раз излетяла от Сянката, въпреки разногласията в моментната й съвест. Или може би, точно поради това... Успяла, щото видяла в себе си Обратното на себе си... Махалото бурно се залюлява... Тръгва решителната интеграция на Глисовите моменти. В резултат, Мислите отскачат обратно от проекциите си, за да върнат на Глисо контрола и ясния поглед, залепнали някъде отдавна по ръбовете на безвремието... Глисо изплува на светло, за да открие с усмивка, че това сме Ние...
- Хм, вие?!?! – повдигнали автономно вежди Мислите... - Ако вие сте Вие, то тогава кои сме ние?...
Отговорът бил много прост... И ние и вие просто СМЕ, но някак все избързваме да усложним нещата, преди да сме се огледали и да сме разбрали, че те са простички и ясни пред очите ни... И все, пак мислите разбрали, че усложняването на нещата не е нещо толкова лошо... То ни учи да гледаме през повече призми... Решенията, които взимаме са по ясни... Проекциите, които правим - също...
Повярвали нещата... В резултат, форумът се съгласил и за благодарско току що отворил наново начална страница... Глисо също... Слава богу... погледът си завърнал липсващата панорама... Която, обаче вече се оказала Обект... Следствие от изведнъж осъзналото се субектно Глисово проявление деидентификацията на Глисо от Глисо докарала реалността отново до Принципа на Реалността... Глисо пак разбрал, че всичко е въпрос на предварителен консенсус, доверие мужду информационни кодове, разказващи за цялостното Съществуване... Ох, бедният Глисо... Смирено и за кой ли път отново установил, че всичко е в главата му... и не само в неговата....
И тогава, както винаги се случва, точно когато най - после се бил заобичал, се сетил за думите на Тарзан как е кофти да влизаш навътре в себе си... В отговор, прочел някъде, че краката не могат сами да се догонят, че огънят не може да изгори сам себе си, че ножът не може сам да се пореже...
… Е, хубава работа! Значи ли, че Мислите на Глисо лъжат, че виждат самите себе си? Е ли Глисо Глисо, или поредния си заместител?
Отчаян, Глисо се втурнал да търси загубения по пътя Само-Ключ под първата срещната улична лампа, щото само там било светло... И хоп! Поредната проекция! Залепнал Глисо за лампата, бръкнал в джоба си, намерил забравен билет от хубаво място и изведнъж цялата тази работа с проекциите взела да му се струва мозъчнонабита, метнал си якенцето и запрашил към място, където никой, дори той самия, не мерел измерения и не броел реалности... При тези мисли Глисо пуснал Глисо от себе си и го изпратил с много любов към родния му Дом на нулата, където сънищата все още не били сънища, а огледалото ден и нощ показвало ясно... „Е, нищо, че пак показва само теб, ама лошо нема”, помислила си Главна Мисла, която висяла симетрично над Глисо и Глисо и мозъчноразбита не била в състояние да избере от двете възможности, щото и в двата случая щяла да бъде виновна... За по-голяма достоверност, Мислата решила да се провери и бръкнала в речника... И... О, словесно лицемерие... Там я чакал най-кошмарният й детски кошмар...
-Така ли? - решила се Главна Мисла - Ей ти, кошмар мой, що си мислиш, че само ти си специален... Аз пък мога да ти кажа, че точно Ти се проектираш в моите мисли, а Не аз в твоите...
Така Главна Мисла наранена излязла от действието и вглъбено заиграла пинг-понг сама със себе си... Глисо и Глисо пак забравили кои са... За проверка бръкнали във форумния разказ.... И... О, поредното недоразумение... Глисо прочел, разбира се, себе си в Глисо и естествено, не се харесал... Предпочитал образа на Глисо, който Глисо, всъщност в Глисо пък видял единствено и само себе си... Разбира се, това не му харесвало, щото искал да играе онзи Глисо... Ясно е, че двамата моментално се скарали – кой ще да е по-обиденият... Щото и двамата не искали да бъдат истинския Глисо и все пак искали... Докато Глисо и Глисо се карали, Великата Главна Мисла решила да провери какво толкова са прочели в разказа... И... О, небеса... Тя също видяла себе си... И така се разстроила, че изобщо спряло да й пука за Глисовци... Всъщност, покрай себе си, тя изобщо не ги видяла в действието... Потънала в срам и се изплашила от Мислите си... Ами ако и те я видят...
... Но Мислите, от своя страна, изобщо не се интересували от Великата Главна, защото с влизането си във форума, автоматично разчели единствено и само себе си... Разбира се, че и те се скарали, щото да си герой на общо произведение е многозначно, а те се борели за уникалност... Така Главната Мисла, нейните Мисли, Глисо, Глисо и Глисо се изпокарали... Единствено Мислите на Глисо, подопечните на Главната Мисла, гледали и се чудели какво става... Къде отиде Глисо и откъде се появиха още цели двама Глисовци... Подгонила ги тРи-гЛисо-фреНията... А огледалото, от което май тръгнало Всичко, се питало как ли може да се реши този вътрешно-външен, мислено-форумен, материално-духовен конфликт...?
...В отговор, Форумният разказ намигнал тайно на огледалото... Отдавна се бил сетил за решението... Но засега го виждал само той... Защото неговите герои били заети с това, да оплетат здраво действието, щото били горди и искали да бъдат себе си, а не просто актьори във форумен разказ с лични огледални отражения... Намразили форума... От което на Форумния разказ, понеже бил над тези неща, изобщо, ама изобщо не му пукало, даже напротив... Извинил се за щетите, обичал си героите, живеел си живота и си вършел работата...
А тя била... как беше: да влияе активно-буквално, буквално-метафорично, пасивно-буквално и активно-метафорично на Глисовото развитие и разделението на вътрешния свят на Глисови отражения и проекции, мисАли и мисли, роли и същности...
И в далечината на зеленото поле се задала Йо, отново объркана от лъжливо галещите я слънчеви лъчи, които изчезнали за пореден път, дали била жалка или просто не можела да им се противопостави, защото все още търсела топлина там, където липсвала такава или просто продължавала да вярва в отдавна забравени неща... Дървото пускало корени навсякъде, по-скоро чак сега те излизали на повърхността... Объркана и уплашена, тя погледнала въпросително счупените огледални парченца от Глисо, огледала се в тях и почувствала топлината... Продължила и се изгубила в пурпурния залез на хоризанта... Един ден, един ден щяла да се изправи пред тях, пред лъжливото... един... ден...
Но сега... СЕГА... Всеки има право да бъде или не... Страхотни неща... Написани и не... Дълбоко... дълбоко... Иска да изрази... Има право да изрази и го прави красиво... Не знам, дали знае колко е красиво... съгласие... недоверие, но нищо... Емпатия... „Ех, пак купешка дума”, помислила си Йо, но точно това било то това, което искала да каже на Глисо... Взела мисълта със себе си зад пурпурния залез и й било невероятно близко... ЩАСТИЕТООООО......... ВРЕМЕТО... ТОГАВА...
XII част
Изневиделица, а дали... се появил Нов спектакъл, който просяга напред... разперва пръсти... завърта се около оста си три пъти... кръщава едно падащо есенно листо... кляка на моменти... и изтрива проекцията завинаги!
- Че как така ще ме изтриеш? Аз съм в ума ти, в целите ти мисли, пълзя по вените ти и изниквам в очите ти всеки път, когато погледнеш към света и особено към огледалото-порезник! Аз съм в тебе, Глисоооо! - казала с гневен, полухипнотичен глас проекцията, която останала да отеква в мислите на Глисо...
И в тоя момент, точно когато се бил унесъл в някакв звънлив транс - повтаряч на последното Проекциево (не проекционно... проекционно е термин... Проекциево от Проекция) изречение, в тоя почти увековечен момент, се случило нещо много странно..... Йо. В разказа на Вели. И на една табелка нещо написано за театър... „И едно момче вървеше срещу мен и аз си помислих, че това е Бож”, помислила Скитницата в мислите на Вели, на Бож, на Ерфо, на Милен и на Дидидид... Ама всичко било в дежавю и параноично... И после... Жамевю... Глисо пак забравил...
А Йо се фръцнала елегантно, отметнала коси, пляснала с ръце, чупнала краче... на моменти и кръстила падащото есенно листо на новия спектакъл - "......”
"Нещо написано за театър"...
Глисо пак се объркал... Сега спектакли, някакви имена, някаква Скитница, нещо се оплел... Мислата му била отегчена от цялата работа... Проекцията му била сърдита... Глисо се обърнал на другата страна... В една редичка били фръцналата се Йо, Скитницата, Главната Мисла, която си висяла, огледалото, което също си висяло... Всичко било увиснало... И Глисо увиснал... Вятърът носел изсъхналите есенни листа, защото имало дни, в които всичко било увиснало и грозно смълчано. Едно такова неопределено... Без сам да знаеш дали е безндажедно, апатично или отчаяно..? Нищо, че пак са противоположности. Глисо бил свикнал сам да си противоречи и третия пръст до сърцето бил страшно доказатекство за това, при все че на всички е известно колко сърцат бил Глисо...
Загледал се Глисо в редичката и се учудил… ама много се учудил...
- Как за толкова малко време излязохте толкова много? Лица, образи? Вие ВИЕ ли сте или аз пак не прецених правилно времето и то всъщност е повече или пък е по-малко? Искам отговори! - подхванал със своята обичайна обърканост Глисо…
Наблизо минавал случаен пътник. Дочул какво си шепне Глисо, макар думите му да се сливали с въздишките на падащите есенни листа.
- Отговори ли? Не знаеш ли, че отговорите са само други въпроси, които на свой ред искат нови отговори? - и отминал, оставяйки Глисо да осмисля този неочакван отговор на всичките си въпроси...
Глисо, неговите отговори и въпроси..., а в същност само Йо търсеше истински, само тя търсеше Глисо... И колкото повече го търсеше, толкова повече не виждаше слънчевата му усмивка, толкова повече затъваше в изсъхналите листа... и го остави... с отговорите и въпросите... В душата й ревността опустошаваше всичко... Йо не можеше да се противопостави на Главната Мисла, а така силно искаше да усеща и да живее сега... Затова се сбогува с Глисо и се сви в грамадните корени на доброто старо Дърво...
Без причина, ядосана на всичко и всички, глуповатата Йо реши да пробива в шоубизнеса и си измисли артистичен псевдоним - ЙОана... И така ЙОана седнала под Старото Дървото и заспала замечтано... Обачеееее...
Кръстеното от нея есенно листо паднало, сменило цветовете си от зелен, та през червен, та през жълт, СамоКръстило се пак и тупнало на главата й! Тя се събудила с гениална "кръстена" мисъл... Кръстосала крачета и решила да не Кръстосва по света, защото смисълът й бил тук... Листото обаче проговорило на ЙОана с човешки глас...Казало й:
- Ооо, ти наистина си тук на близо, пак си дошла при мен! Да, поиграх си с теб, разходих те, разгледах те и те изпратих на далеч!
Герой от бъдещето я сграбчи и я върна…
Герой от миналото просто я хвана, но този път беше различно...
...ЙОана се чувстваше някак странно. В главата й се появиха куп въпроси...
Дали смисълът и беше там?!
Наистина ли не трябваше да Кръстосва по света?!...
Куп въпроси, на които не можеше да си отговори. В главата й беше настъпило пълно объркване. В един момент сякаш беше забравила коя е и от къде идва... Беше сама, сама с мислите си... И тия, същите мисли, които до вчера я побъркаваха, днес я събудиха нова… И не на себе си...
Тя се заплете... Питаше се, чудеше се дали когато се чувства като не-себе си, човек не е най-много себе си? Всъщност, отговаряше си, но това са страшни отговори...
Ами Глисо? ...Глисо се почувства малко забравен! Седеше отсрани и гледаше като треснат. Луда работа... Кога беше Йо, кога стана ЙОана.. И коя беше истинската? Криза на личността или ВЪРХА на личността? Непонятно му беше... Седеше отстрани и й се чудеше...
А ЙоАНА.. Тя беше готова за всичко, за нищо, за каквото и да е... Нещо й върна силата... Беше готова да разбива светове и да създава вселени...
- Майната му - си помисли ЙОана - на Дървото и листата около мене... На шоубизнеса… На всичко, което е не-себе си и не разбира... На пудрата и бонбоните! Аз ще продължавам да скитам, ще продължавам да кръстосвам зеленото на хоризонта и ще търся моя Глисо!!!
И не успяла да изкрещи своята Главна Мисла на света, ЙОана или Йо, или кравата, все тая, била понесена от есенния вятър, в общия вихър, в шаренията на зловещия карнавал...
… И си сложила силикон...
Тогава обърнала крака и захъркала стремглаво на горе, не щеш ли се появила великата Мисла,
червеният биг подгонил последният юникорн... Дали и тя щеше да бъде заключена в морските вълни? Дали щеше да бъде погълната като всички други, докато обръщаше внимание на нищото или въпреки всичко имаше начин...
А Мислата правела с пръстче по устните „брлбрлбрл”... Винаги еднаква и понякога различна и сред целия този хаос, на една самотна скала, над една бездънна бездна, седи едно самотно същество, провесило крака в нищото... Седи и си мисли: "Ако онова долу е това тук, а това тук е онова долу, то тогава аз съм на дъното на пропастта и под мен е небето..."
Само това му бе останало - да отрича очевидното и да го прекроява в свой собствен свят... Но ако затворим очи - дали бурята ще ни подмине? И в главата на самотното същество, провисило крака в нищото, започнало да кънти това - http://www.vbox7.com/play:46bc8323, заклатило крачета в ритъм и поздравило бурята с нещото, което свирело в главата му... А бурята, която не знаела, че също е в главата му, ококорила широки очи и се засмяла...
… ООооОо... А бурята какъв типаж била!
- Няма да я описвам - казал си Глисо, който наблюдавал всичко от някъде там, без никой да знае - в момента ме е треснала някаква прекалено нихилистична муза, така че ако тръгна да описвам тая магнетична поройница, ще идат 3 страници от разказа... !!!
И така, оставил бурята просто да се усмихва... Или да се смее... просто да е ЩАСТЛИВА! Или поне да й е кеф... Обаче имало един мааааааааалък проблем! Когато на една буря й е кеф, разни неща на земята се запалват... И хоп! - едно дърво изгоряло! Корените му се изтръгнали, малкото му останали листа изхвърчали наведнъж във вихрушка с цялата пепел на Ада… Дървото останало голо, овъглено и по клони... Почесало се по короната, решило, че животът е твърде кратък, за да стои повече на едно място и тръгнало на "44 дневно околосветско пътешествие с яхта"... Изплашило много народ по пътя си… Не всеки ден се вижда крачещо овъглено дърво, нали? И то без листа...
Обаче ето на! Някъде по средата, една змия май се влюбила в него... Така Глисо си седял на ръба на пропастта над небето... Викал си: „И кво стана? Пак съм на същото дередже... Йо стана ЙОана... Сложи си силикон... Дървото тръгна да обикаля по света...” А Глисо си седял сам... Извадил огледалцето и почнал да си играе с проекциите си... Съвсем случайно установил, че всичките му проекции го поддържат жив... И решил да ги остави намира... Да си живее с тях, без да ги мисли много много... Но се запитал... Кога ще излезе на сцената... Тогава се появила Йо... В новия си имидж на звезда с името ЙОана... И Глисо се замислил за продажбата...
Сетил се за Смирненски на първото стъпало... "Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!", а на върха на стълбата...
"Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"
Глисо си казал, че никога няма да изкачи тази стълба... Но се сетил, че приказката била посветена на всички, които ще кажат "Това не се отнася до мен"... Решил да прави изкуство за публиката, защото така давал шанс на музата си да излезе наяве… И пишел, и играел, и пишел, и играел... Стигнал до извода, че рано или късно ще се случи... Той, Глисо, ще излезе на сцената... Заедно с всичките си проекции... Ще оцелее... И се търсел, и се намирал, и се оглеждал, и си затварял очите, и сляпо продължавал, и пак се лъжел, и пак се самонаръгвал право в гърба... Но продължавал...Чудел се за Йо... И понеже понякога проекциите пишат ЕДНОВРЕМЕННО, една от тях се чула като ехото от закъсняло събудената сутрин... - Повторението е майка на осъзнаването... - или просто няколкото прости думи…
”А ще заживее ли?” - едната проекция се извинила на другата... Глисо се усмихнал заедно с всичките си проекции... Помислил и решил, че ще заживее... Той живеел... Просто се чудел откъде да си намери още нещо за анализиране и да си усложнява живота... Но пък от друга страна... Второ "Опа.."
- И какво за Йо?! - попитала змията, която мина почти незабелязана... Но на змиите в това им е силата.. …Чудел се, разбира се... Както винаги! И винаги верен на природата си, която била повече в онова над раменете, отколкото малко по-надолу, вляво... Глисо знаел... Знаел, че природата му е такава... И знаел, че и да иска няма да може да спре да анализира, да се критикува, да се опитва да се усъвършенства, да си търси слаби страни... И да, онова долу вляво си кротувало... Пазело разни неща... Пазело и себе си... Пазело, а... От себе си ли?
…Себе си от себе си!
…Разни неща...
Змията била пределно наясно с всички тия неща...
- И какво за Йо?! - повторила настойчиво тя въпорса си...
Себе си от себе си трудно можел Глисо да опази... Това било най-върховния, но предполагаемо недостижим самокнотрол... И в същото време анихилация... Сетил се за Скитницата и се усмихнал... Стреснал се от змията, която го питала за Йо...
- Йо, стана ЙОана... Защо?....
- Продаде се...
|
|
| Back to top |
|
 |
Ina Запален форумер


Joined: 29 Jan 2007 Posts: 1150
|
Posted: Fri Jan 25, 2008 11:22 am Post subject: |
|
|
- Искам си старата Йо!..
И отново се сетил за Смирненски... Предполагаемо недостижим, а понякога - реално незабележим...
А скитницата се сетила за публицистика...
Змията се усмихнала ехидно:
- Глисо, що се стряскаш бе, пич... Аз съм просто една дива пепелянка ... С-с--с-сс--с-сссс... Няма да питам повече, разбрах!
А Глисо, горкия, нищо не разбрал... Знаел само, че годината е 2007-ма и все още имало доста работа...
XIII част
… 17.12.07. - осмо излизане за тая година, като не броим партито на Бож...
Недоумявал... как... защо... кой... кога... и обърнал коридора надолу с главата, защото знаел, че скъпоценностите са зарити под земята, в дома на нулата... Но, той само знаел, а практиката не доказвала хипотезите до този момент... Тогава? „Новогодишна 2008 - ма, може би ти знаеш как да се случа по случая” - помислил Глисо и решил да се приготви за следващия си важен спектакъл... Затегнал възела на купешката си вратовръзка, поел си дълбоко въздух и отбелязал в дневника… На дневен ред новата загатка проследена от некадърната патка, затормозена шматка, която неспирала да обикаля собствените си мисли, пък дори започнала да се меси и в световете на другите същества, които не се виждали с просто око, а само с непредубедена мисъл…
И настана вечер... Огънят се зъвъртя под глухия ритъм на тарабмуките... Предчувствие за нещо важно витаеше сред публиката, наредена в кръг... А в центъра на събитията се появи, разбира се отново Той... ГЛИСО... Просто стоеше и гледаше... Толкова много каза милия, че сега му се искаше малко да послуша глухия ритъм на тарамбуките, на огъня, на мислите си, на... сърцето си... Имаше нужда от енергия, защото го чакаше нещо голямо и важно- НАЧАЛОТО НА НАЧАЛОТО... Точкта - не като завършек на изречението, а като начало на следващото... Въпреки, че мислите на Глисо никога не бяха на едно мнение, той знаеше дълбоко в себе си за мисията, която имаше и вече беше научил достатъчно, за да и се отдаде...
Туп, туп туп, туп туп туп, туптуптуптуптуптуптуптуп и... край!
Глисо слезе на Земята...
Тарамбуки бяха замълчали, огънят притихваше, публиката се събуди... А той беше излязъл като от някакъв транс, на разбра какво се беше случило… Но някъде там, в съзнанието му, мислите бяха скрили прилежно някакво много важно заключение, до което той беше стигнал. Разбира се, не се сети (това беше нещо нормално) все пак това е Глисо...
Но... Изведнъж разбра, че пъзелът, някак си във времето, сам си е дошъл на мястото... А толкова много усилия за контрол върху него! Глисо, за кой ли път разбра, че количеството води до качествени изменения... За обратното още не беше сигурен, щото тепърва му предстоеше да изпита първия си работен ден като актьор на великата сцена... Да не забравяме, че Глисо все пак не беше от богатите и реалността често го връщаше на земята, нищо че после споменът за нея бързо избледняваше... И така, под погледите на публиката, Глисо разбра, че…
…нищо не е толкова ценно, колкото... спомена за себе си...
"Имало едно време...
... един кривоглед глистосер...
... с дом на 0-та...
....който бил много....
... по малко от всичко...
но все пак..
... не бил сам...
както привидно изглеждало...
а всъщност бил с ..
целия свят..."
Змията се върнала в ябълката си, дървото се вкоренило щастливо, Йо намерила своята истина, а Глисо... спомнил себе си... И започнал да си мисли за госпожа ДвеХилядиИОсма Година...
XIV част
- Ееееееееееее не, няма да понеса поредния нов герой! - ядосал се добиря стар Нийл...
…Една питанка.... Кой е Нийл...? Щото аз бях загубила нишката по едно време...)
Върнали се мислите, за да изчетат трийсет страници форумен разказ... И, о-о-о-о...
Пред тях светнал видеоекрана, на който Нийл предложил брак на Голямата Мисла... Почувствали мислите чувството, което изпитал Глисо в предишния си образ... Сцената станала зелена и отровна... В монтажа се намесили бебетата на Ендура... Коци затрещял гръмотевица след гръмотевица...
Стоп!
Глисо не харесал себе-си-тогава... Значи, вървим към интеграция на Глисо и Нийл... Даваме им общи цели, те си правят конкретните стъпки... И...
Изведнъж - от моста се посипали снежинки, които не падали на сцената, а върху публиката, защото...
… Малко дете си за да се режеш, делението на клетката предразполага ли към разтеж?
… Ами вещество от къде ще намерим, уоу просто ще си събираме от пространството и ще го превръщаме в материя…
…Защо пък не грабим от нищото и разширяваме нещото?
… Защо пък да се режеш като те е страх от ада, нима това ще даде свобода?
… Защо пък да се режеш, като не обичаш болката… И да отрезеш всичките частици и да оставиш само сърцето - какво пък ...
… Тейк дъ ред пил - тейк дъ блю пил ...
… Да, ама май света е по-шареникъв, не са само два варянтите…
… Живей или умри…
… Сънувай или спи…
… ГлисоГен поли пептид…
Глас от далече, глас от пустиня, като разпръскваща се болест, заразна болест, може ли да се спре или просто ще залее цялото същество… Нима аз измислих болката и страданието, ако е така убийте аза!
Когато несъзнаваните импулси нахлуват в Аз-а, психозата излиза от Сянката... Глисо решава да обърне отново лисия си перчем и този път решително да тропне с интуитивното си краче:
- Щом ще е "Мойта Дупка", напускам Спасителния Център за Диви Животни, пък ако ще и целият свят да се ниско-квалифицира в платена актриса на вариететната сцена на Живота-а-а-а!!! И тропна с крак и хвърли монитора в земята, като няма живи хора няма и виртуални да има - тъй ще да е .....
Hi touch the death…
И к-во... Излиза Д. Вейдър и пита: “Що не слезете в реалността?” А Глисо, понеже не знае какво е това, бързо си отива в Дома на нулата и съединява противоположностите поне до този момент, щото... Се оказва, че от толкова ядове е забравил, че ще има спектакъл... А междувременно и схемата на спектакъла се е сменила... А, горкият Глисо, все още не знае... Тогава... просто ще цитирам текст от книгата, която е в ръката ми, за да не подреждам злоба на около:
Поличбите използват специален език, уникална система от съгласия между индивида и света, точно както символите образуват азбуките, думите и изреченията, така и знаците и символите, известни като поличби, осигуряват информация, насока и ръководство.
Цветовете, поведението на хората и на животните, посоките на света и почти всяка случка, могат да играят роля в тази форма на общуване. Ако не нещо друго, поличбите ви карат да насочите внимание на света около вас. Освен това те намаляват износването, на което са подложени хората от съмнението, ако все още не са се научили да използват вътрешното ръководство (под вътрешно ръководство разбирам на момента стремежът към секс или може би смърт, спазвай хармония в собственото си тяло и не позволявай на злото да се лее).
Поличбите са прояви на духа, послания от бездната на творението. Например една от градивните тухлички на поличбите е цветът. Чрез системно обучение се научих да изолирам моят благоприятен и неблагоприятен цвят. Като начало отбелязвах какви цветове нося и как се чувствам с напредването на деня. Освен това съзерцавах различни цветове, давайки възможност на тяхната енергия да премине през очите ми и да влезне в моето тяло и след това отбелязвах как се чувствам. Открих за мен, че зеленото означава пложително, а оранжевото отрицателно. Накратко, стигнах до съгласие с духа, че тези цветове имат определено значение. Имах "да" и "не" символи.
Най-елементарните скаутски умения включват свеждането на желанията до възможният минимум, пътуване със светлината, пилеене на минимум енергия и прикриване. За един скаут, освен това, е необходима безжалостност - за да се изтласка на пред, контрол - за да издържи на пътуването, дисциплина - за да оцени пътуването, лукавство - за да приложи всички преценки и търпение - за да продължи спокойно. В резултат на това навлизате в способността да навлизате в нови територии и да ги картографирате. Оставяйки съвсем малко свои следи, колкото повече знание трупате, толкова по далеч о тбариерите на възприятието се оттласквате. Често наградата е да се отдалечите от равната земя, за да откриете, че никога не са съществували чудовища, дебнещи за следобедната си закуска.
Разказвачество. Една от формите на скаутството е разказването на истории, традиционно и високо ценено умение. Някои толтеки се придържат към него като към начин на живот или като към път към духа и свободата. В действителност Дон Хуан казва, че разказите са най доброто средство да се научи нещо за толтекските пътища, може би поради това, че на бял свят се появяват най-добрите истории и едновременно ангажират различни форми на възприятие (безмълвието). Книгите на Кастанеда например са във формите на разказване на истории. Всички са бестселъри. Разказването освен това е мост към чистото разбиране. От друга страна част към чистото разбиране е знанието, че историята наистина се случва някъде в тъканта на безкрайността. Когато се предадете на историята и я следвате като скаут, следва я и възприятието. олкото повече вашето възприятие се придържа към тези, пораждащи магия свойства, толкова повече историята се превръща в реалност и толкова повече реалността се превръща в нещо друго - контрол дисциплина и търпение…
... Защото, виж, Новото те посреща с Нов Интерсфейс... И аз съм Фройд, а ти си Юнг - затвърдил се Глисо, който никога не знаел, че човек е способен да чувства по този алхимичен начин...
… Глисо чак се изумил от Новото си Умопросветващо амплоа и решил как да направи новия Интерфейс на себе си Поредния си СамоИнтерфейс! Този път модереееен...
Интерфейс модерен, но не за всички духове, които преминават през бездната, някои не обичат да се задържат в офиса на Глисо и се опитват да го променят така, че да могат да избягат от смъртоносната му хватка, а самият Глисо се опитва да смачка лошите духчета и да ги залепи по стените на интерфейса си така, че всичко да е в хармония и поне да е поносимо за съществуване…
Но Глисо осъзнал, че може да е в хармония със себе си само, когато направил СамоИнтефрейса си така, че сам да се хареса и тогава щял да бъде в хармония с всички духчета - и доби и лоши... Проблемът не бил в Глисо, обаче... Защото, Парадоксът, който никога не отсъствал, въпреки привидното си мълчание, тихо прошепнал своя Урок Втори:
"Яснотата – това е проявлението на свободата. Силата – това е движението на волята. Интуицията - е усещането на времето. Съвестта определя правилността. Разбирането е сливане. Няма желания - има притегляне. Волята – това е притегляне на целта. Всичко необходимо е възможно и достатъчно. Няма сън, няма реалност -всичко е относително. Ти се учиш сам, аз съм измислен. Идеята за измислицата ще съхрани правото ти на индивидуалност. Силните ученици създават своите учители сами, както хората създават своите богове"...
Глисо отново се изумил от Новото Умопросветващо амплоа, и си казал... „Следвай полета на душата глис, take the night” - това си помислил Глисо, преди да колабира…
И колабирал, защото бил решил да облекчи героите и да се направи на Паисий... Всъщност, кой го знае какво искал... Ама толкова влязъл в Дълбокото, че вече не му се излизало от там... И решил - от утре в реалността!!! Идва времето на екстроверсията и крайно време "интрото" да поотсъпи, щото То има нужда и да асимилира...
Отишъл да спи... Не, пак излъгал... Отишъл да чете... Щото, Глисо си е Глисо... Кога най-после ще разбере, че недостигът на време е резултат от сблъсъка между дървото и душевната храна... Кофеинът го ударил с горчивия си вкус и вълна от енергия, която обаче не му помагала с недостига на време... Глисо се замислил как ще се справи, но си казал "Е, досега съм се справял. И сега пак ще се справя...". Но чувството, което усещал било странно... Непознато досега...
Глисо усещал, че остарява...
Възможно ли било това??? Главната Мисла изпяла:
- Дааа... Логииично... Но гледай на това остаряване като на узряване...
И другите мисли припяли на канон в беквокала:
- Узряяванееееее...
На Глисо му станало тъжно, че ще пропусне част от сваряването на кафето за кофеина, но си казал, че ще направи всичко възможно да не пропусне тази част от сваряването... Било важно... Но дървото го притискало... За пореден път... Глисо се постарал да бяга от депресията, защото знаел, че повече от това не може да направи, просто се налагало...
А посрещането на 2008 година било скоро и той нямало да си бъде у дома... Станало му отново тъжно, но знаел, че има време дотогава... Дотогава щял да се случи кофеинът... И Глисо се усмихнал... Зъбите му били лилави, заради цвета на кофеина... Но, главната Мисла прихнала да се смее и казала, без беквокали "Все едно, че си пил вино, Глисо. Много си смотан."...
Глисо отметнал бретона си, хванал пръстите си и щрак!- постригал го... Погледнал се в огледалото и проекциите му казали: "Ее...Крайно време беше!" Глисо се хванал за яката и си плеснал един шамар. А така главата му се поизбистрила... Дипломацията на Глисо му помогнала много в срещата с дървото... Знаел как да подходи и къде да се внедри, за да няма проблеми... Допълнителни... Дървото обаче седяло и потропвало нервно с крак, като му казало: "Хората седят на капанче, бе Глисоооу! Щото имат пари! Стига си разсъждавал върху себе си, ми се удари в мене и забрави за всичките си мисли, проклет самовлюбен кривоглед Глистосер!!!"
Глисо побеснял... Нервите му били станали много бунтовни... Дори мислите му го осъзнавали, но не можели да спрат това... Били намерили положителното в тази работа... Понякога атаката била най-добрата защита, та Глисо побеснял и извикал: „Ей, дърво с дърво!!! Аз мога да се справя!!! И ще се справя!! Няма да ми казваш какво да правя!!!”
Дървото леко се сепнало, защото досега реакцията на Глисо срещу него била доста по-смекчена... Рядко избухвал... Самоконтрола на Глисо бил леко поотслабнал в отношение „поведение” и леко позасилил се в отношение „чувства”... Глисо бил станал доста по-корав... Представил си се като една стена с драскотини и пукнатини, лего грохнала... Знаел, че това всъщност го правело по-стабилен... Дървото пуснало един пренебрежителен поглед, изкарало черната качулка зад себе си, сложило си я и леко си отишло... Глисо само от едно се притеснявал - да не ядоса дървото и то да се държи още по-лошо с него... Да направи така, че да му се случват още лоши неща... Малко параноично, но Глисо се сепнал, защото се сетил, че "Ние сами даваме поръчката си на вселената и тя ни я изпълнява..." И Глис тропнал с крак и казал, че ще си върне позитивното мислене! Музиката от компютъра на Глисо изтрещяла! Глисо се ухилил до ушите и си казал!
- Ето, сега... Отивам пак на работа, няма да съм на урок! Ама първо ще си събера прането и ще си изгладя дрехите и всичко това ще правя с позитивизъм... Всъщност може и да не ида на работа сега... Нали ще мина довечера...
Дървото гледало зад един ъгъл и търкало ръце... "Ще дойде той на мойта..." Дървото си пуснало "Всичко е в главите ни...", изхилило се като идиот на чалгата и вдигнало телефона си да звънне на Дарт Вейдър... Дарт Вейдър обаче казал, че за момента не му се занимава с реални личности, щото с тях било далеч по-трудно, отколкото с виртуални ирационалисти... И дървото изпуфтяло... Видяло, че засега ще трябва да остави Глисо на мира и да види дали ще се справи с нещата, които му постави досега...
Глисо погледнал през прозореца, видял мъглата и му станало тъпо... Все едно, че бил в Лондон... Решил, че ще изпуши още една цигара и ще стане да си събере прането... Докато пушел, си мислил за лилавото в кофеина... И му станало готино... Свещите по коридора и огънят на вратите... Кеф...
И тогава наяве се появил Смисълът - стар, колкото света... Казал на Глисо, че битката между Дървото и Себе си е битка на човечеството... И че, през нея преминават всички, но малко я осъзнават... Битката търси цялостната личност, която не е нито това, нито - онова, а всичко заедно... Казал още на Глисо, да погледне на бурята като буря в равнината, наблюдавана от по-висок връх... С това не се отнема от действитетелността на бурята, но човек вече не е във, а над нея... Още и други неща казал на Глисо, а Глисо разбрал, че е просто на важен етап от живота си... Започнал да открива силата си и знаел, че ще се справи... Просто знаел и си спомнил за къщата на плажа...
- Това не е просто недвижима собственост - помислил той - а състояние на ума...
Разбира се най-хубавите се намират там... на плажа, където се срещат водата и земята, небето и водата... Въобще хората обичат да философстват, докато стоят на границата, да са от едната страна и да надничат в другата, да сравняват, да си правят свои собствени граници, които да преодоляват, за да се почувстват горди от себе си... Щял да използва старите си козове... Но с различен начин на игра... За да си поблазни егото, разбира се... Това било формулата към премахване на депресията...
Тогава обаче дървото лекичко се покашляло зад ъгъла...
Да, башГлисо се сетил, че с експериментите със себе си и проекциите си. няма как да оправи дървените истории... Глисо отново припомнил, че каквото можело да се свърши било свършено..."Ми да!", казал си Глисо... Глисо се усмихнал самодоволно... Останала само енергията... Да се изнамери... Глисо щял да остави това за утре сутринта... Престанал със задълбаването, тропнал два пъти с крак, кръстил не едно, а 8 падащи есенни листа, измил си краката, разрошил своя LaBreton, който бил подстригал преди няколко дни и се изправил на крака...
Така завършила Глисовата поредна вечер на нещастни опити за мисли... А Главната Мисла се била хваната за главата си и си викала "Леле, всичко било в главата ми... Така е като си изядох всички пресекли пътя пилета... И кофеина не ми помогна... Глисо и той няма да се повлияе кой знае колко от него... Ще препрочете старите си уроци... Крайно време е за нещо ново"!
Отишла Мислата при Дървото и се разбрали... Разбрали се Дървото да не прави повече гадории на Глисо, защото тъкмо бил излекувал депресивния си вирус и нямало нужда да се създават допълнителни общи главоболия... Споразумението завършвало с това, че като Дървото получи това, което иска, Глисо отново ще си намери нещо ново, което да добави... Главната Мисла си казала "Пууу...Тоя Глисо! С неговия постоянен стремеж към самоусъвършенстване!! Все ми носи Мислоболия!!!"
Извадила си Мислата котела с ръждясало дъно... Изхлипала се злобно под кривия си нос и изсипала всичкия сладолед, кюфтета, завеси, проекции, огледала, панорами, тговори, действия - вътре... И изпекла сместа до лилаво... Така се получило кофеиновото блокче... Кофеиновото блокче, което обобщило наученото от Глисо досега... Глисо го оставил да отлежава известно време... Много реформи на едно не били дорба идея, защото трудно могат да бъдат осмислени... Глисо, стигайки до това важно и полезно заключение за себе си, имал нужда да сподели и още нещо! Спомнил си за един сън, в който два мима разказвали за живота си... Те вадели сърцата си, хвърля ли ги, мачка ли ги, смее ли се плачейки, търсе ли ги... В крайна сметка едно сърце останало, те се усмихнали в себе си, един на друг, на всички останали и започнали да откъсват парченце по парченце от него и да подаряват...
Глисо знаел, че в сънищата сънуваме винаги себе си... Стигнал до извода, че всъщност предназначението на кофеиновото блокче било точно такова.... да го сподели... А Главната Мисла, горката, си блъскала главата в стената и питала нейната собствена Главна Мисла "До кога тоя Глисо ще е толкоз хуманен?”.
Главната Мисла бясна започнала да тропа по стената, (която всъщност била част от главата на Глисо...) и зачела конско:
- Глисооо, Глисо... ти добре раздаваш себе си на другите, но не е ли време да раздадеш малко себе си и на себе си?!?"
… И Главната Мисла отишла да си пие хапчетата, поради защото била болна и понеже много се дразнела на този факт, напук изпушила една, три, шест цирари....
… За да се почувства още по-виновна, щото страдала от вируса Вина, не за друго... А вируса трябва да се оправдае, каквото и да значело това според представите на Глисо...
Спомнила си Главната мисъл за героизма на едни хора и отново се засрамила... Вирусът действал! „Добре”, потъркала доволно ръце тя и продължила да се самоизпитва... Изпушила не една, не две, а три кутии цигари... Тествала вируса... В резултат я тръшнало сериозно болномислие и тя съвсем забравила на Кой принадлежи... Глисо стреснато се събудил, щото всичко това дотук било само сън... А любимите хора били все още там, където си били и преди... Очаквало ги представление наречено - Генералната Репетиция на Глисо за "Глисо"... Мадам Кофеин седяла на първия ред и деликатно повявала с ветрилото си... Залата била пълна с добри намерения... И тогава...
Тогава Гисо се замислил за коментарите и за кой ли път си помислил, че хората не са виновни... Глисо да си гони летвата, като е толкова "велик"... И да си прави компенсациите и да си снема проекциите... И тогава за кой ли път Глисо се замислил, че пътят му излиза от малката къщичка...
… Станало му мъчно... Мъчно му било и за това, че хората, които трябва да прочетат това, никога няма да го прочетат... Въпрос на интереси и приоритети, сред които форумът във всички случаи не присъства, може би така е правилно... И за кой ли път... за малката къщичка... А, всъщност... „една счупена маса”... „една нова маса”... или "добре" поправената стара ожулена маса, що пък не... Всички знаем, че Глисо няма претенции, въпреки че е много "претенциозен", както всички знаем... Затова получава това, което си е търсил, т.е. това, което заслужава.... Въпрос на принос, според разбиранията и въпрос на работно време, може би... Една маса - едно действие и не само едно, което Е за кой ли път... Пътят тръгва в друга посока... "Телом или духом" Глисо вече не бил Глисо, а бил една голяма равносметка на себе си, която за съжаление свършвала със знак минус за Глисо в малката къщичка... А децата са страхотни... А понякога... и хората са тук. А децата са страхотни заради малката къщичка...
… Която дори и със знак минус понякога, винаги носи само плюсове...
И Глисо си легнал... Поплакал си след поредния предспектакълен "семеен" скандал, легнал си с идеята, че един ден ще бъде разбран все пак и че си струва да живее, заради дни като утрешния... Изрязал си изпочупените нокти и потънал... За да сънува... И сънувал един много хубав сън... "Спектакълаааа..." Да, заслужава си... Единият нов свят става точно в тези моменти, казал си Глисо... Случването, щото го виждаш на живо... Истинското в спектакъла - качването му на сцената, където той става Той... Да, ... дълбокомислено помислил Глисо и се замислил за 50 процентовото покритие и докъде човек има право да влиза в живота на другите... И за тежките избори, пак се замисил... За цената да бъдеш различен... И за хората, които били в малката къщичка... За смисъла се замислил... Да, къщичката е Къщичка заради хората в нея...
Наскоро Глисо чул едно клише, ама вярно:
За какво ти е Дом, като нямаш планета на която да го построиш...
Толкова години около една планета... сигурно има защо... И сигурно има начини... Благодарил Глисо на Предмнението на едно мъдро момиче и си легнал този път спокоен... Час и половина живот, а... И, да, толкова много смисъл преди, по време на и след... Събран в един радостен вик накрая, когато вече не усещаш нищо, дори цепленките, а просто знаеш, че Си. Защото си. И цветя, и поздрави, и прегръдки... И едно "Пилешко" за десерт. Всички излизат...
XV част
А Глисо се проснал на празната, свършена сцена под последния светещ прожектор и въздъхнал щастливо, защото нещата никога не свършват... И последен спектакъл няма! И знаел, че ще бъде пак... И въпреки, че нямал сили да гледа, Глисо си е Глисо... И не прощава на никакви емоции. Когато чувства - сяда и пише.. И седнал... Не се стърпял и решил този път да се открие..
Една скоба - незнайно защо, винаги когато имал нужда от размисъл и потъване в себе си, Глисо си пускал Валса на Амели Полен... И под нежните клавиши на пианото, Глисо сътворил следното:
Под прожектора на моята душа
очите ми се пълнеха със смисъл.
Аз бях. И трупата. На сцената.
След много сълзи, крясъци и викове...
Един красив спектакъл за годините.
За хората, които са били.
За всичките красиви и отминали
лица на три-четворното „преди”.
За нас. За смисъла. За времето...
За тъжната ни истина – че то лети.
За всичко неизказано, показано,
скрито и нескрито. Амели...
И валса й. Слушам и си мисля
колко съм щаслива, че съм там.
На сцената. При трупата. И истински
се моля нещото
да няма край...
Всички грешки, гафове и нерви
са глупости пред истинския смисъл.
Извинение. (Не)нужно. Дрезгав глас
и рев, и много рев... И влиза Глисо:
„Аз бях. И вие бяхте. Но не искам
в минало (и свършено) да ви говоря...
Балатума... Балатума е истина,
която си е само наша, хора...”
Глисо погледнал това, което написал и се усмихнал... Знаел, че било вярно и че мястото му наистина било там където е... Но дървото отново се показало зад ъгъла и се усмихнало нагло...
… Насълзили се мислите на Глисо от толкова много искреност и вярност... И му казали:
"Ееееееей, Глисоооооу! Два спектакъла направи! Два спектакъла преживя! А още си жив! И помагаш... А сам не усещаш, е си бил главен герой!" ,
възхитили се мислите му на Глисо, усетили се, че той не знае за тях, цупнали се и НАПУСНАЛИ! Пък... Глисо да се оправя...
И Глисо почнал да си спомня... За времето до 10 000 пост... Главите... Време... Царево... Нептуниадата... Кофеина...
- Брей, че съм добър - помислил Глисо - вярно, че направих два големи спектакъла! Кога вие в трупата най-после ще направите моя си спектакъл?!?!?
… Глисо забил въпроса към Вселената и започнал сам да измисля отговора...
… 71 страници тъсил спектакъла си...
… 92-ма човека си Му помагали да си се намерят в мислите си Му...
… 92 части на Глисо на една сцена...
- ХМ... - Казала си Вселената, това ще бъде интересно!
… А Вселената и всички нейни ВселеЧастици започнали да мислят какво ще бъде осветлението на времето за спектакъла и кой момент ще е най-червен в прожектора...
… А Творчеството се запитало Дали една спирала може да обвърже 71 страници истина и дали човечеството би могло да я понесе...
И Творчеството кривнало вежди, кръстило едно падащо есенно листо и решило да напише книгата:
"... страници истина"
или иначе казано
"Деветдесет и двама Глисовци в търсене на Глисовците в, под, всред, пред, над и в Себе си"...
Глисо гледал творчеството и въздишал... Творчеството било най-добрият приятел на Глисо... Неговата същност и в същото време душевна храна... Глисо се хранел със същността си... Но винаги се задавял с дААААрвото (дървото било станало още по-тъпо и си измислило този така интересен артистичен псевдоним...)
Днес Глисо отново се сблъскал с парадокса, който така и не можел да реши от толкова време...
Как може душевната храна/същността на Глисо да е толкова вкусна, позитивна и засищаща и в същото време дААААрвото все повече да опирало в гърлото му?
Като че било навсякъде!!! В тъпите физиономии на хора, с които общувал Глисо всеки ден, у дома на листа, изписан със зелен химикал и много, много големи цифри; в телефонната слушалка изпълнена с ридаещ глас, който бил ударен, не притиснат от същото това дААААрво!!! Глисо бил абсолютно наясно, че няма как да го няма дААААрвото... Но не можело поне за малко да се спре... Поне в едната си насока... Не едновременно отвсякъде... И то точно преди Коледа... Искал Глисо само малко празнично настроение... Без фалшивото... Истинско... Просто ей така... Поне за малко... Без да мисли за проклетото дААААрво... Но винаги така ставало... Многото смях наистина не бил на добре... Половината лице на Глисо заплакало, другата половина си нахлупило коледен помпон и запяло "Джингъл белс" с фалшива усмивка...
Единственото ПОВЕЧЕ, което можел да направи Глисо, било да се държи... Да се държи и да маневрира между бодилите и тръновете на дААААрвото...
А Творчеството било толкова красиво...
XVI част
Творчеството... творчеството! Да! Нашият Кривоглед Глистосер се осъзнал! Той трябвало да се яви на конкурс... И на пук на всичко и на всички подал формуляр за Мюзик Айдъл! Да, ама... Оказало се, че бил много добър за там, затова решил да участва в комисията по КАСТИНГА на ТТ "Три - четири!"... На първо време... До момента, в който Мюзик Айдъл не стартира...
- Ей, Глисо... Това е страхотно- зарадвали се мислите на Глисо и започнали да правят равносметка за това, как човек трябва да следва "сърцето си" и да рискува...
Глисо следвал ума и мислите си обикновено... Преди време чул една сентенция "Мисля, защото чувствам"... Замислил се над нея и стигнал до извода, че е крайно време просто да Почувства, без да анализира или разсъждава! "Щото к'во е тва.." ! Панта рей и накрая... съжаления! Дрън дрън! Един е тоя живот, какъвто и да е! Да се мисли е здравословно, ама не подскача ли онова отляво, къв е смисъла?! Понякога просто трябва да се пуснеш напред... С главата надолу. Защото там е казано:
Концепциите се коренят не в главите, а в сърцата ни...
Мхм, нещо като вървенето обратно към себе си... Да се завърнеш там, откъдето си излязъл и да почувстваш, че си Ти... Себеоткриването, за да откриеш себе си обаче трябва да си стигнал дъното, защото от там има само път нагоре…
И тогава Глисо за кой ли път си дал сметка, че не може да разчита на никой... И, че Глисо е винаги сам... За кой ли път отчел, че теорията за главите е евтин популизъм... И, че не всичко зависи от теб самия... Да си мислиш подобно нещо, би означавало да се самовъзвеличаеш и да се обречеш на непрекъсната вина... Глисо казал „Майната му на всичко”... И се замислил за себе си... Къде греши по отношение на себе си...
И тогава Глисо влязъл във форума... Но нямало никой защото... защото всички спяли... все-пак ние обичаме да спим „Еба тоя сън” - си помислил Глисо... И Глисо решил, че за да разбере каквото и да било, трябва да се върне там, назад, в дома на нулата и да погледне света отгоре... И погледнал Глисо света отгоре... Станало му смешно... Случвали му се все по-странни неща, които въобще не очаквал… Сам бе попаднал не в своята, а в една друга приказка, която много харесваше... Приказката била готина отстрани, но попаднеш ли в нея, трябва много бързо да се приспособиш... И Глисо се приспособил, разбира се... Вследствие на приспособяването се появили много усложнения в чувствата на Глисо и в отношенията с околните... Отново се потвърдила теорията на Глисо, че трябва да се продадеш на една идея, рано или късно... Въпроса е просто да избереш правилната... Тази, в която да не загубиш себе си, а просто да се видиш в друга светлина... Е, разбира се при Глисо нещата били малко по-различни... Той можел да бъде навсякъде... Знаел, че и да избере (макар че нямало да го направи) най-лесната и достъпна идея нямало да се загуби... Избрал друга... По-сложна... И се мултиплицирал набързо с едно кръщаване на листо и с любимото си огледалце и там... Там го чакала мъдрата усмивка на един човек, който имал да каже толкова много на света само с мълчанието си... И го направил преди много години... Глисо му се възхищавал за това... Глисо обаче стигнал до извода, че с поредната си мултипликация някак си малките камъчета, на които бил стъпил се размествали... Новата мултипликация имала нещо против едно от камъчетата... Глисо трябвало да се опита да не променя нещата, макар че една случка го бе ядосала доста... Нямало да промени нещата Глисо... Вече се било случило и друго, което нямало начин да не повлияе на камъчето... Понякога боли... Така е... Но това е преживяване... Прераждане... Възраждане...
И в главата на Глисо нахълтала с взлом Музата, която като че ли била на Хаваите за Нова година! ...И Глисо целия се разтреперал от Музово настроение!!! Искал да дрънчи, да пише, да играе, да прави всичко, което удовлетворявало музата му... За момент се задоволил само с преглед на своето творчество... Но не му стигнало... Замислил се за странното нещо, което видял... Дрогата на сцената и нейната символика... Тя била едновременно част от реалността и в същото време- символ на пристрастяването към изкуството... Изкуството да правиш образ... А на Глисо така му се правели образи на сцена...
Ето защо Глисо се обърнал към своята стара приятелка Символиката и нейните подопечни-Архетиповите образи... Затова си закичил две нещица на вратлето... Символи, единият, от които бил много важен, но засега не можел да доведе до развитието, което символизираше...
Глисо се бил отплеснал много... Имал един ден у дома си, на нулата и почти нищо не свършил... Усмихнал се телепатично на Мадам Кофеин, като си я представил как седи и чете неговите размишления. След известно време и решил да престане за малко... Станал Глисо от удобната си табуретка насред празната стая на Нулата и отишъл да повърти малко пой... По пътя срещнал две, три листа и ги кръстил падащо... И усетил нещо Глисо...
Усмихнал се дяволито и се сетил за Новогодишната нощ... И за малката, сладка Йо... Която била зарязала артистичния си псевдоним и най-накрая беше себе си... „Mдааа, и чудеса стават", помислил си Глисо. И бил щастлив! Защото, все пак, Хаваите не са шега работа... Пък и колко време ги бил чакал!
А онова камъче, неудобното, то било на мястото си. Всъщност, то и сега било там, където и каквото си било винаги. Обаче Глисо с неговите мултипликации не можел да разбере простичките истини.
Плюс това, било камъче с достойнство...
Затова просто се засмяло, погледнало Глисо и съвсем искрено му пожелало щастие... Една хубава приказка и по-малко мислене... Повече чувство като това. Повече такава муза… Повече истинско живеене... Защото, да, нещата се променят, мултипликациите - също, но Символиката си е символика и камъчетата са си камъчета... И само това имало значение.
Попринцип. И особено за Глисо, който....
... "Сам бе попаднал не в своята, а в една друга приказка, която много харесваше"...
И Глисо се замислил да обрече ли себе си само на "себе си" или да внедри приказката... Да слезе ли от върха на архетиповата вечност и да се превърне в обикновен актьор или да продължи да бъде Колективно Многомислие, какъвто бил създаден априори...
Много плюсове и минуси се задали на хоризонта... Ден Първи настъпвал без да пита никой, щото времето си има свои закони... Решил Глисо да свика съвет на старейшините в много скоро време... И Глисо решил да поразпусне малко и си казал:
- Защо да хабя сили да обикалям света, може би ще е по добре да оставя света да си се върти под мен и като дъвка на туристическа карта ще падам там където ми харесва! Или да оставим нещата да се случват… - помислил Глисо и за кой ли път си казал колко мъдрост има по света...
И нещата се случвали... А Глисо толкова бил извън тях и себе си, че те се оплитали, оплитали и него... Но това имало своя странен чар... Чувството не безтегловност, когато си извън всичко, някак успокоява... макар и да е за кратко... Да, но Глисо докато лети от една звезда към друга със скорост, близка до тази на светлината на 2 степен, вероятно е по-дълго в безтегловност, от колкото изглежда на страничният наблюдател, който всъщност пази само спомена за Глисо, тъй като светлината не може да настигне Глисо, за да се отрази в него… И Глисо стана неуловим, скри се от закона и си помисли, че е свободен… |
|
| Back to top |
|
 |
Ina Запален форумер


Joined: 29 Jan 2007 Posts: 1150
|
Posted: Fri Jan 25, 2008 11:29 am Post subject: |
|
|
| Това е разказът от 1 до 72 стр. Наслаждавайте се... |
|
| Back to top |
|
 |
dididid Постохвъргач

Joined: 29 Jan 2007 Posts: 2305
|
Posted: Sat Jan 26, 2008 1:09 pm Post subject: |
|
|
| Майко мила... Добре, че имаме изведени главните герои и сцени... За да стане ясно... Лудница е... Велик е... |
|
| Back to top |
|
 |
BOJ Запален форумер


Joined: 29 Jan 2007 Posts: 1050
|
Posted: Sat Jan 26, 2008 7:25 pm Post subject: |
|
|
Утре обещавам да седна да го прочета!  _________________ Роди се...Излез под прожектора и изкрещи...Излей извечния гняв и мъка...Роди творение, роди истина, извади наяве първичната си същност...Музо...Накажи дръзналите да те докоснат...И ако успеят да те покорят-превърни ги в Жреци... |
|
| Back to top |
|
 |
BOJ Запален форумер


Joined: 29 Jan 2007 Posts: 1050
|
Posted: Sun Jan 27, 2008 11:37 am Post subject: |
|
|
Стигнах до 6 част и спрях, защото ме вкара жестоко...Много голяма мешания е, направооо
Иначе, Инчо, браво, че си го направила всичкото това!  _________________ Роди се...Излез под прожектора и изкрещи...Излей извечния гняв и мъка...Роди творение, роди истина, извади наяве първичната си същност...Музо...Накажи дръзналите да те докоснат...И ако успеят да те покорят-превърни ги в Жреци... |
|
| Back to top |
|
 |
POllY Бързо загряващ


Joined: 01 Feb 2007 Posts: 407 Location: Kozloduy
|
Posted: Tue Sep 22, 2009 10:43 am Post subject: |
|
|
Добро утро, Глисо.... от много време имам нужда просто да ти се и така..., нали знаеш, че нарочно не казах ЧАО... имаш ли малко кофеин за мен...?....
http://www.vbox7.com/play:79f17d95 _________________ You can't always give what you want... |
|
| Back to top |
|
 |
GLISO Новак


Joined: 28 Jan 2008 Posts: 15
|
|
| Back to top |
|
 |
POllY Бързо загряващ


Joined: 01 Feb 2007 Posts: 407 Location: Kozloduy
|
Posted: Sun Nov 22, 2009 11:02 pm Post subject: |
|
|
 _________________ You can't always give what you want... |
|
| Back to top |
|
 |
|
|
You cannot post new topics in this forum You cannot reply to topics in this forum You cannot edit your posts in this forum You cannot delete your posts in this forum You cannot vote in polls in this forum
|
|